ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"

ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"
(за повече информация кликнете върху снимката)

сряда, 12 септември 2012 г.

МАДЛЕН

Мадлен

Димо Райков



Една тъжна история по действителен случай



Мадлен била красива жена, много красива.
Отишла на профилактичен преглед и…Открили й най-тежката болест. В България лекарите я объркали.
И тя тръгнала за Париж - да, сетната надежда крепи човека….
Разпродала всичко, само и само да се излекува.
Докато имала пари, докато разпродавала на безценица имотите си в България, а тя била взела доста имот
и от реституцията, всичко вървяло горе-долу добре. Е, колко добре в нейната ситуация, особено след почти фаталната грешка на лекуващия я в България лекар, но все пак.
Позакрепнала се, тръгнала из очарователния град, пълен с толкова живот…
И Мадлен почти повярвала в чудото.
Но изведнъж, в момента, в който за първи път споменала, че е свършила вече с парите, около нея настанала… тишина.
Да, тишина.
Нямало ги, изчезнали вдън гори Тилилейски спасителните телефонни обаждания на няколкото шефки на асоциации, които й помагали по един или друг начин, изчезнали и преводачите, с които ходела до болницата – да, вече нямала пари Мадлен, нямало и демонстрация на … човещина…
След няколко дни и лекуващият я лекар, французин, направо й казал:
- Вие тук повече не може да стоите. Трябва да се върнете в България!
Не че не очаквала подобни думи, но така казани - изведнъж и без капчица чувство, те я разлюлели, едва поела дъх – Господи, ами сега какво да прави? Сам сама, без никой в този огромен, красив Париж, градът на нейната последна надежда, който сега изведнъж станал толкова студен…
Набрала кураж – потърсила в чантата си онова листче, което тя отдавна пазела като скъпоценно и се обадила на един богат, ама много богат българин, шеф на асоциация, за когото тя била чела, че помага на изпаднали в беда българи. Това бил нейният последен шанс. За още една глътка живот…
Набързо, на пресекулки, болката вече била огромна, Мадлен разказала на господина за своята орисия.
- Моля Ви, като на Господ Ви се моля, отпуснете ми поне мъничка сума за хотел, защото съм на улицата, а искам да изкарам поне още една процедура, много ме боли, моля Ви!
Думите отсреща я вледенили и … довършили.
- Вашият случай, а и Вие самата не се вписвате в предмета на дейност на моята асоциация. Съжалявам.
Кратко, ясно и …студено. Много студено.
И й затворил телефона
На другия ден Мадлен се върнала в България.
След седмица починала.
След месец пък аз, разказвачът все на тежки, негативни истории, случайно попаднах на предаване по една нашенска телевизия, в което гостът усмихнато разказваше на колко много български емигранти е помагал, а и продължава да помага чрез своята асоциация…
Гледах, нищо не виждах, а сърцето ми плачеше…
Досещате се кой беше гост в това телевизионно предаване, нали?
Да, познахте…

Париж, септември 2012



1 коментар:

Анонимен каза...

Не се досетих, но много искам да знам името на този безсърдечен човек. Писмото до Росен Плевнелиев, което прочетох в "е-вестник", е толкщова истинско и вярно!!! Точно това си мислех и за моята майка, също починала преди 2 години, със 136 лева пенсия....за възрастните, които всеки ден ме карат да крещя и да искам да им помогна, това си мисля, като гледам бъркащи в кофите за храна и дрехи прилично изглеждащи хора, не само клошарите.... Това си мисля и когато гледам самодоволните физиономии на онези, дето триумфират с колата си, със сметката си, с пътуванията си из света....