ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"

ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"
(за повече информация кликнете върху снимката)

неделя, 30 септември 2012 г.

"БАГАРИЯ", ДА, "БАГАРИЯ"...

РОЖДЕН ДЕН НА БЪЛГАРСКОТО БЪДЕЩЕ...




Днес моята внучка Диянка навършва три годинки...



По повод на ония,които ще четат моите текстове с вътрешно, хайде да го наречем, недобро усещане към мен, ще кажа - за разлика от някои кандидати за бг-"патриоти" аз уча още от първия ден моята внучка на ...български език.

И днес тя има рожден ден, на...вършва три годинки - и знае български, и френски...Тя е мой преводач - и в истински смисъл, и в преносен - превежда ме към бъдещето...Като види самолет в парижкото небе и веднага се ококорва - дядо,това е "Багария", нали? Нали, кимам и се чудя - защо това съвсем мъничко детенце винаги свързва гледката на самолета, на волната птица в синевата, с усещането за "Багария", за може би най-несвободната в Европа страна днес...

Но детето ми "помага" - той, авионът, дядо, отива при дядо Петко в Малко Търново...

Погалвам русата главица, нещо отвътре ме задавя - господи, каква е тази наша съдба...Все далече, и все близо до родната пръст и кръв...

И не само моята, на моето поколение, на поколението на бащите ни, но и на внучетата...

Проследявам погледа на Диянка - самолетът се изгубва...

Но парижкото небе е пълно със...самолети...Ето, още един, ето още една "Багария"... Да,"Багария", която никой не може да ни я отнеме.

Колкото и да ме наричат "предател","изменник", "родоотстъпник"...

Дано моето момиченце след време никога да не чуе подобни думи!

Защото ние, българите, сме майстори на такива слова, ох, как само "умираме" да бърникаме в душата на другия, как...

Но, стига!

Тръгвам към моето внуче - то днес е поканило интернационална компания н гората на Венсен - българче, виетнамче, румънче, африканче, французойче...То, моето момиченце, още е толкова чисто и добро и може би затова е поканило ...целия свят...

Тръгвам... И изтръпвам - малко по-нагоре от мястото на празненството е бивакът на нашенците-емигранти - палатки на българи от цяла "Багария", най-много са от Монтана...Като се срещнем, какво и как да кажа на моето внуче, приятели? Хайде, помогнете ми!

Не, хич не се срамувам от моите сънародници, които живеят там като скотове, но хайде,кажете ми как да обясня всичко това на моето тригодишно момиченце...

Не знам, може би политиците на България ще обяснят...

Да, ще обяснят, друг път...

Наистина тръгвам - днес е празникът на моето внуче...

Тоест на надеждата, на целия този свят - в който просто трябва да бъдем добри към другия, но и към...себе си.

Да бъдем българи с достойнство...

О, става вече наистина трудно, да, много трудно...

Затова - да тръгвам...Диянка ме чака...Afficher la suite



J’aime · .

Няма коментари: