Почти навръх най-хубавия празник на моята планина Странджа - празника на нестинарите, се роди моят внук Константин!
Всичко останало в тези мигове няма никакво, ама никакво значение...
Да, Свети Константин и Света Елена... Празникът на моята планина, на моя род...
Някои ми казваха, а и казват - Райков, защо избяга от Странджа... Ето, малкото човече Костантин им дава отговор - нима човек може да избяга от кръвта си... Нима българин, за хубаво или лошо, може да избяга от... България...
Благодаря ви, приятели, нека подобна радост и усещане за живот да изпитате, ако не сте го изпитали досега, и всички вие!
Колко е хубаво, нали - да идваш на тази земя с ... името си...
Толкова много съм писал, а и копнеел да разгадая чудото на чудесата - нестинарството, моите родственици-нестинари нещо са ми подсказвали, във всяка своя книга имам страници за това тайнство, но, надявам се, сега внукът ще ми доразкрие Тайната. Както ми я доразкрива и вече почти три години и половина внучката Диянка. Снощи тя беше някак си възбудена, легна да спи и часове наред пееше, ту на български, ту на френски, като повтаряше - моето малко братче идва..., може би предчувствайки идващата радост...
Да, оная тайна на този наш толкова кратък и същевременно толкова дълъг живот...
Поне на това, въпреки всичките си грехове, имаме мъничко право, нали!
Благодаря на всички, които ме поздравиха, а и продължават да ме поздравяват!
Всъщност вие, приятели, по този начин поздравявате и себе си. Защото, изпращайки положителна енергия към едно новородено, ние всъщност погалваме и себе си...
А ние, българите, отдавна , ама от много отдавна забравихме сами себе си да... погалваме...
Поздрави и наздраве за живота! Напук на всичко, нали?
Няма коментари:
Публикуване на коментар