ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"

ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"
(за повече информация кликнете върху снимката)

неделя, 26 май 2013 г.

РОМАНЪТ "РЕКАТА НА СМЪРТТА ИЛИ РАЗКАЗ ЗА ГЕНЕЗИСА НА ЕДНА ОМРАЗА"


ДУМИ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ПИСАТЕЛ

Винаги съм се радвал, когато умен и интелигентен човек се докосне до моите книги. 
Прочетете тази рецензия за моя роман "Реката на смъртта или разказ за генезиса на една омраза" и, сигурен съм, ще усетите онова, заради което съм развълнуван...
Как без изхвърляния, без възторжени словоизлияния може да се прочете издълбоко един роман, за съжаление, "арестуван" в нашата иначе хубава и "свободна" татковина... Разбира се, заради неудобната тема на книгата, о, колко забранени теми има в България, и то в страната-членка на Европейския съюз, и то в началото на 21 век..., а и защото тя не е дело на някой "назначен" уж писател...
Благодаря и на сайта, който е публикувал този текст.
Всъщност това е една от тези "награди", които аз най-много ценя, за разлика от ония, които получават непрекъснато и по списък "наначените" за писатели нашенци, които лапат грешни народни парички. И които получават награди за "вярна служба" от по 11 хиляди лева, дадени им от също такива скудоумни техни "колеги", които пък чакат на следващия конкурс награденият да им върне жеста...
Навързани като свински черва... И алчни, и себични... И пазещи си яко гърба - да, не трябва никой извън Схемата да припари в тяхната "бащиния"... Наистина, такова нещо в българската литература не е било и по времето на Левчев...
А всъщност тези "богопомазани" не могат да усетят, че са толкова, ама толкова жалки... Особено, когато направят, евентуално, плах опит да се съизмерят с онова, което казва големият Умберто Еко:" Писателят преди всичко е критик на нравите" , а и неговият събрат Албер Камю: "Писателят трябва да слугува не на ония, които правят историята, а на ония, които я изтърпяват"...
Колко простичко, колко ясно... Просто ли, ясно ли?
Да, ама тогава няма "наградки" от по хиляди левчета за посредствени текстчета, няма "работа"-синекур на няколко места, докато колегите ти са десетки години "оставени на вълците" и умират в борба за парчето хляб..., няма специализации-курорт в чужбина, няма десетки преводи с народна пара, при които в нито една страна не си направил дори "нокът" впечатление..., няма потресаващи титли "академик" за една книжка... Да, време е вече да се хвърли поглед и върху една от най-закритите сенчести области на живота в България - бг-литературата...
Време е...


П.П.
Бях много близък с един голям писател и човек дълги години - академик Ефрем Каранфилов. Този достолепен мъж, когото сега, естествено, са забравили, особено новите, "назначени" за писатели люде, често ми разказваше един епизод с влага в очите... След Ньойския договор разлюлята се в мъката си огромна тълпа тръгва като обезумяла из улиците на София... И хората, търсещи утеха, инстинктивно се насочват и отиват не пред военното министерство, а пред дома на... Иван Вазов... И писателят излиза на балкончето на къщата си, поглежда хората... И заплаква... И народът пада на колене... Пред него, българския писател... И плачат заедно - народ и писател... О, къде ги днес тези писатели...

http://knigi-news.com/?in=pod&stat=9249&section=9&cur=

Няма коментари: