ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"

ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"
(за повече информация кликнете върху снимката)

понеделник, 6 януари 2014 г.

МЪЖ НА ГОДИНАТА,

МЪЖ НА ГОДИНАТА, 90 ЛЕВА НА МЕСЕЦ ЗА МИЛИОН БЪЛГАРИ, СПРЯНА СТИПЕНДИЯ ОТ 50 ЛЕВА НА МОМИЧЕ-СИРАЧЕ, ПОЛУЧИЛО ЗВАНИЕТО „ НАЙ-ДОБЪР МЛАД ФИЗИК НА СВЕТА”…

Ето, току-що чета как някакъв "назначен" уж писател бил номиниран за някаква пак награда за някакъв мъж на годината... Ужас...
Не им стигат наградите в парички, не им стигат постовете, които заемат - кога ли всъщност работят..., не им стигат командировките в чужбина, преводите с държавни средства, не им стигат медиите, откъдето само те, "великите", "текат" ...
Ами и мъже на годината искат да станат...
"Мъж на годината..."
На една никому неизвестна, на най-нещастната страна в света...
Да, който е в "строя" тихо и кротко, който умее да излезе напред, когато трябва, който обозначава кой е красив и кой е грозен, кой е интелигентен и кой селянин... Като родителите му всъщност... Да, мъжът на годината...
Който нито дума не каза за тези 800 хиляди българи, живеещи по-зле и от концлагер.
Вие представяте ли си какво значи да живееш с 90 лева на месец, тоест с 45-50 евро…
Чета тези данни,зная ги добре, но сърцето пак изтръпва. Да обречеш милион българи да живеят с по 90 лева на месец...
А в същото време тези тарикати-кандидати за мъж на годината да не си знаят парите...А и да дават присъди над тези нещастници... А и да се радват на вниманието на...същите тези нещастници... Мазохизъм, нали? Наш, роден мазохизъм, който никой не може да си обясни.
Ей, хора, имате ли сърца – и вие, всички във Фейсбук, които се правите на патриоти и на не знам какви си, които от сутрин до вечер чешете егото си, а забравяте родителите си…
Няма чужденец, който при споменаването на тези чудовищни цифри-размери на пенсиите български, да не ме е погледнал не само с недоумение, но и с омерзение – та какви сте вие, бавноразвиващи ли сте, щом така се грижите за майките си…
Да, къде мъжът на годината - който се оказа, че все още не е избран, въпреки че е ясно кой ще бъде, как иначе да си обясним тази натрапчива рекламна кампания, насочена към един от тези тарикати - ще се занимава с някакви си там маргинали-пенсионери и безработни, паплач някаква, хайде бе… Къде той, маститият и пълен с парички ще даде някой лев,например, на това дете от Казанлък, което е лишено от стипендия, защото е представлявало в чужбина България и е спечелило златен медал на олимпиада... И за което ще стане дума по-долу...
Ами нашите евродепутати – я ги вижте какви пари се оказа, че са получавали, днес изтече информация, че годишно взимали някъде към половин милион евро… Представяте ли си - един милион лева...
Хайде, сметнете колко пенсии прави това, разделете го този милион на 126, с такава пенсия почина моята майка... Която цял живот работи тихо и почтено на майка България...
Всъщност на коя България? България на тези тарикати на прехода ли...
Хайде, кажете ми поне едно име, което сте запомнили на наш евродепутат…”Наш” ли… Да, не знаете...
Но зная, сигурен съм, че след няколко месеца повечето от вас ще тръгнете като…, хайде да не казвам като какво, вие това си го знаете, и пак ще изберете същите партийни протежета, същите безименни, сиви евродепутати, които нито дума не казаха за този геноцид над пенсионерите, за жестокото отношение в ЕС към бг-емигрантите, за страната, в която мафията си има държава…
Вие, „мъже на годината” и евродепутати, знаете ли какво значи да си бг-емигрант в чужбина?
Знаете ли как се чувства човек, когато, щом спомене името на родината си, и от него се отвръщат като от прокажен… Заради беднотията ни, заради неспособността ни да се грижим за пенсионерите, за бедните, за болните… Никой в нормалния свят не уважава хора, които са се отвърнали от своите майки, които ги обричат вече 24 години на геноцид… И ги карат на 60-70 години да стават гурбетчийки в чужбина... Вместо да гледат внуци и правнуци в родината си...
Кой днес живее с 45 евро на месец?
Срам, срам, срам…
Но къде ти срам у оперирани от това най-нормално човешко усещане хора…
Какво става, българи?
За какъв морал ми говорите, за какви пет стотинки…
Но на кого ли му пука… Като си пееш, Пенке ле, кой ли те слуша, нали…
В същото време някакъв си директор се хваща за буквата на правилника, Господи, в тази наша страна имало някакъв правилник за неизвинените отсъствия… Че то, ако се спазва този правилник, целият български народ трябва да бъде изгонен и наказан - та той отсъства вече 24 години от нормалния живот на планетата…
Та този директор спрял 50-те лева стипендия на едно момиче-сираче, признато в света като най-добър млад физик, с поредица от златни медали на световни олимпиади…
Е, Казанлък наистина се прочу с този свой директор… Да, българската завист, стигаща до злоба… Която няма равна на себе си…
Да, обаче на България не й пука наистина.
И си върви „велика” България, „тече” си тихо и кротко, клатушка се нашият раздрънкан, но все още движещ се соцтрамвай, понесъл милиони майки и бащи с уста-дупки към… небитието… Тоест към тяхната… надежда…
Върви трамваят, върви… Но кой ли го поглежда…
Защото сега на дневен ред е избирането на някакъв мъж на годината… И се изтрепват във Фейсбук да препубликуват великите мисли на "великите будители", които всъщност разделиха народа ни…
Да, колко лесно е в страна като България, щом си успял, по един или друг начин, да влезеш в Схемата. Най-важното е да слушкаш, да не мислиш, просто да правиш това, което ти наредят отгоре.
И всичко е супер - трупаш парички, трупаш почести, името ти "се завъртва" навсякъде по медиите, дори имаш и "частни" от тях, които иначе са обществени, там ти казваш кой да поканят, кой да прогонят... Ти си навсякъде - работиш и в БАН, и в университета, и в... Просто ти си незаменим. Докато ония, нещастниците-писатели, умират безработни...
Ти си винаги сред наградените, особено пък, когато наградите са от по над 1О хиляди лева, давани от държавата...
Ако не си сред наградените, то ти си непременно в журито - ти си този, който казва кой в България е талантлив, кой - красив... Ти изнасяш поздравителни слова, ти си имаш постоянна колонка в пресата, ти си пръв в командировките в чужбина, в творческите ваканции пак в чужбина, в преводите... Ти си...
И всичко това - само срещу едно ... навеждане... Всъщност то не е "едно", то е вечно навеждане...
Живот на колене... Обаче майната му на това, важното е да имаш в този свят парички, почести - слава, слава, слава...
Пак по команда ставаш и ... протестиращ. Но не обикновен протестиращ, а винаги там, в челото, от първите най-пръв... И печелиш овациите на хората. Ти си техният изразител, ти и само ти... И нищо, че преди това критична дума не си обелил, че си се прегръщал с тези, срещу които сега по командата на ония от Схемата си контра... Кой ти помни? Та нали у българина най-липсващото нещо е паметта! Да, ти сега си водачът, ти си героят...
Всичко е подредено, всичко е планирано, всичко е гладко, сресано... И организирани ръкопляскания, и то тук, във Фейсбук, песнопения... Браво, велики сте...
Само дето всички вие – и мъже на годината, и слугинаж, забравяте едно – че никой нито ви знае, нито иска да ви знае там, където е... нормалният свят...
Че вашето ерзац-творчество е просто една... плява... да, плява... Която не минава, за нищо на света не минава през цедката, през нормалната цедка на нормалните хора, защитаващи все още нормалните ценности в чужбина. И затова там, макар и да имате десетки преводи, сте просто господа "никои"... Никои...
Въобще тъжна работа...
Ама много, много тъжна работа, безнадеждна…
Българска работа…

Димо Райков
1

Няма коментари: