Всъщност наистина това, което ще видите и чуете по-долу, хич не е смешно.
Трагично е.
Защото под булото на "учеността", зад тези тъпи фрази, зад тези стряскащи, "атакуващи" нормалния разум словосъчетания не се крие нищо друго освен ... простотия, и то на квадрат, духовна нищета. Или както казват децата - "въздух под налягане"...
С помощта на подобен уж "квалитетен" изказ се скрива елементарността и убогостта на " бг-интелигенцията". Но защо не се казва, че така говорят, а и мислят, всъщност мислят ли..., толкова много университетски преподаватели, така учат и децата ни.
Идете в някой университет, който и да е той, особено в тези, които имат самочувствието на известни центрове за наука и знание, и ще чуете такива "бисери", на които обикновено самите създатели после се смеят и подиграват...
Ще чуете и прочетете за " смисли", за "случване", за...
Ако се направи една проверка на умствения капацитет на всички професори, доценти и тъй нататък, на тяхната грамотност, на умението им да мислят самостоятелно, ще ви настръхнат косите, ще се видят и разберат много, много неща, които са в основата на днешното ни дередже. На днешната пасивност на тези уж учени хора, които във всяка нормална страна всъщност са будителите на нацията. А у нас - у нас те са винаги с... властта... Защото са на хранилка при нея.
Бил съм редактор на мнозина такива сегашни "професори" и смея да твърдя, че доста от тях не знаят и не спазват дори елементарни граматически правила.
От мен само един факт - за една година в България са "произведени" 1600 професори...
Разбирате ли какво значи това?
В страната, в която според последните най-авторитетни изследвания на PISA учениците са на едно от последните места в света по умение да мислят, да се произвеждат на конвейер по толкова "учени" глави... И после да се кичат с титли - "професор", "доктор"...
Толкова години във Франция аз почти не съм чул някой френски професор да парадира с титлата си, да я слага пред името си, да се "перчи" с нея... На тези наистина големи умове не са им нужни подобни декорации, само споменаването на името е достатъчно. И затова се радват на такава почит и уважение.
Имах, а и имам възможност да познавам много ярки световни умове, например, големия Стефан Хесел. Докосването да тези първенци на духовността те кара да изтръпнеш, да се запиташ - Господи, нима е възможно у един човек, който иначе е като всички нас, да съществува подобен извор на знание и духовна сила... Една минута, прекарана с такива хора, те обогатява неизмеримо... И какво значи тук някаква си титла? Как виждате, как ще приемете такова съчетание, например - професор Стефан Хесел... Ами, той просто си е ... Стефан Хесел... Големият мъж, учен, общественик, трибун... Едно светило на световния ум...
А у нас - професор, доктор... А той, този "професор", че и "доктор" в доста случаи не може дума на български да обели, пише " збогом", в устата му само псувни, в джобовете му шишета с евтина водка...
Веднъж, в разговор с френски приятели, ме попитаха как един известен футболист у нас е станал "доктор"... И когато им споменах само заглавията на дипломните работи на някои наши "капацитети", известни нашенски политици, събеседниците ми започнаха да ме гледат като че ли съм паднал от луната... - ама как е възможно това? Че то така става ли се учен?
Повече нищо не им казах, смених темата, че то, ако трябваше да им казвам още... Да, става се, само как се става у нас - и учен, и министър, и писател...
Да, слушам и гледам репортажа...
И се сещам, че тази "министърка" вече е била години наред във висшата администрация на нашето образование, че е била преподавател в университет, шеф във образователното министерство... Тоест тази е определяла мисленето на нас и на нашите деца... И то така го е определяла, че..
Странно, нали - човек без способност за мислене да учи на... мислене... А колко като тази са водещи в медии, министри и тъй нататък...
А после се ядосваме, плачем защо на Запад, кажеш ли българин, веднага се извръщат и казват - а, от ония ли, от бавноразвиващите се...
Представяте ли си какво значи министър на една страна, и то от ЕС да има подобен начин на изразяване, а и на поведение на публични места? На минутата ще го "сдъвчат" журналистите и ще си подаде оставката. Но къде у нас журналисти...
Вижте,чуйте ги как угодничат, как се спотайват, вижте и този зам.-министър в репортажа как се подхилква, но същевременно гледа да "не сгази лука"... От какво се страхувате, г-н Йовчев? От това, че ще останете без служба? Та какво значи тази Ваша служба, та нали Вие сте преди всичко за нас оня голям български спортист, който ни е разплаквал... Виждате ли как са навързани нещата...
И после се чудим защо човек като Борисов става премиер... Всъщност той е пък другата крайност, другата страна на медала... Но това вече е друга тема. Друга ли...
Само едно ме е яд - че всичко това става вече след 24 години уж демокрация у нас...
Яд ме е, мъчно ми е, че колко много кадърни, колко свестни хора са принудени да си отиват от този наш, български свят огорчени, смачкани, унизени...
Колко наши превъзходни учители ровят в кофите за боклук, като оня мой учител от родното ми Малко Търново, който на патриаршеска възраст събира желязо, хартия...
За да оцелее...
И който в онова наше лудо и тръпно детство посади у мен лъбовта към книгата и красивото в живота. В този наш постен, сивичък, но все пак бг-живот...
Димо Райков
Париж
http://gospodari.com/?go=video&p=detail&videoId=9055
Няма коментари:
Публикуване на коментар