ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"

ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"
(за повече информация кликнете върху снимката)

понеделник, 3 март 2014 г.

КАКВО „ВИЖДАМ” ОТ ЧУЖБИНА

Вместо празнично

Да, за сетен път се убеждавам, че не трябваше да идвам в чужбина.
Защото оттук като на длан се виждат неща, които, потънал в безвремието на кроткия животец в родината, човек не може да усети. Или не иска да види. Нали знаете – „ Няма по-сляп от този, който не иска да види”…
Ето, пускам компютъра и след кратка „разходка” „виждам” как хора, мои познати, които не знаят граматиката на родния ни език, неграмотни са с една дума, хора, на които съм им оправял грешките и съм се удивлявал на езиковата им инвалидност, не само вече са станали доценти, професори, ами и участват най-активно в дискусии за същия този език, който не знаят… Господи, тези дават акъл за нещо, което те изобщо не притежават…
Подобно явление, превърнато в принцип, може да се случи само в България! И то не само в тази област, академичната, където куцо, кьораво и сакато притежава научни титли на килограм, където вече има „университети” и във всяка паланка, ами навсякъде – просто у нас е начин на живот бездарието и сивотата да „направляват”, да дават оценка, да бъдат ментори… И напълно естествено е тези същите да подреждат след себе си, да избират за свои помощници и заместници още по-тъпи от тях. И тя става една…
„Виждам” от чужбина като на длан как безотказно действа прословутата нашенска система – аз ти давам на тебе, ти ми връщаш на мене…
„Виждам” как са оплетени като свински „неща” почти всички у нас, как като по правило напред се тикат тъкмо неграмотниците и сивите некадърници…
„Виждам” как водещо правило при назначаването на топли службици е не нечията способност, а това дали е „наш” човек…
„Виждам” как просперира скритата проституция, нашенски патент, благодарение на която некадърният, разбира се, тук преобладаващо иде реч за жени, но напоследък и мъже не се изключват, става началник на кадърния…
„ Виждам”…
Всъщност защо ли ми трябваше да „виждам”…
Да, „Да би мирно стояло, не би чудо видяло…”
Стой си там, мисли си, че си велик, че няма „по-убаво” от твоето селце, че няма никъде по света друга такава красива природа, жени, домати, краставици…
А той тръгнал да …” вижда”…
Какво ще „видиш” , българино? Ти не си орисан да гледаш. Твоята съдба е да стоиш вкопан в земята и погледът ти да е все в … краката… Нали знаеш – „ Преклонена главица сабя не я сече…”
Хайде, бегом, хайде, марш назад! Да, натам, към… казана, от който не трябва никой никога да изплува…
Всъщност Блез Паскал го е казал толкова точно: "Човекът е само лъжа, преструвка и лицемерие спрямо себе си и спрямо другите. Той не обича да му се казва истината и избягва да я казва на другите."
Хеле пък нашенецът – абе, каква ти истина, истина, а, какво е това, яде ли се, пие ли се…
Да, истината… От която всъщност се тръгва в живота в нормалните страни.
Да припомням ли за онова изследване на Американския университет в Благоевград – само три процента от българите искат да знаят истината, забележете, не за време преди сто, двеста, триста, хиляда години, а за онова, което е станало у нас през социализма…
А знаете ли какво представлява един от първите уроци на децата във Франция, които започват училище още на три годинки – за динозаврите и за Троянската война…Всъщност темелите на човешкото познание… Чрез истината – към паметта и любопитството. Тоест към онова, от което ние вече сме лишили безвъзвратно нашите деца…

Димо Райков

П.П.
Бях вече написал този мой текст, когато попаднах на ето това във Фейсбук…

„ На 28 февруари 1907 г. е роден писателят Емилиян Станев: „Едва ли има народ с орис като нашата… Приличам на мономан, все същите горчиви мисли за българската съдба и все същите безплодни, а може би и погрешни разсъждения за българската душа не ми дават спокойствие... Едва ли има народ с такава орис като нашата… Тъмното и безпросветно робство отвърна погледа ни от духовното. Страданията са отвърнали погледа на народа от собствената му душа.”

Странно съвпадение, нали? Или просто един бг-кръговрат, от който няма спасение…


2

Няма коментари: