Polina Todorova сподели снимка във Вашия Дневник.
Вашата книга е в Германия.За радост на почитателите ви.Надявам се да дойде и до Лондон.
DW (Български)
Поздрави от Франкфуртския панаир на книгата!
Това е българският щанд.
Успех на българските книгоиздатели, писатели, преводачи, редактори, коректори и читатели!
Успех на българските книгоиздатели, писатели, преводачи, редактори, коректори и читатели!
Dimo Raikov О, Полина, благодаря! Да, виждам я - " Париж - радостта от живота", там, да, вдясно, на най-горния ред, до книгата на президента Петър Стоянов...Значи ненапразно съм станал толкова рано тази сутрин...Стоплихте ме!Това е Истината! А аз, глупакът, току-що завърших поредния си публистичен и злободневен текст върху нашенската действителност... Благодаря Ви още веднъж! Защото аз зная какво значи българин да се възрадва на успеха на друг българин,о, как само го зная. Между другото, бих Ви помолил да видите, ако имате възможност, разбира се, дали го има и романът ми "Реката на смъртта", той е , така може да се нарече, с немска тематика, тръгвам в него от едно убийство на семейство от Източна Германия по нашата граница край родното ми Малко Търново през онова време на Загражденията...То и днес май пак са на мода тези заграждения...Поздрави от Париж! Наистина ме трогнахте със спонтанното си желание да ме зарадвате рано сутринта, усещали сте, че съм буден, нали!
Polina Todorova Та вие сте будител на нашето съвремие,разбира се, че сте буден.
Polina Todorova Това е статия на Дойче веле.Аз не съм присъствала на панайра.Но понеже много харесвам вашите публикаций познавам кориците на вашите книги и веднага я познах.
Dimo Raikov Да,Полина, и аз видях, че живеете в Лондон, в първия момент помислих, че сте били на Панаира във Франкфурт. Но това е без значение.Важното е, че сърцето Ви е трепнало при вида на моята книга. А и корицата наистина грее, та това е нощен Париж...Мото на книгата ми е една чудесна мисъл на Мелвин Дъглас - "Полунощ е. Половината Париж прави любов с останалата..." Колко хубаво е казано,нали? Няма друг тащъв град-човек в света, в който всяка тревичко да обича така другата тревичка, всеки камък да гали другия камък... А като разтворите и книгата ми, ще усетите и моето сърце, и сърцето на Париж...Поздрави!
Dimo Raikov Благодаря на малцината приятели, които изразиха отношението си към книгата ми тук, кликвайки. И това е успех, след като се има предвид каква завист ни тресе нас, българите... Ето, толкова хора, които иначе четат моите текстове тук, дори не си направиха труда за едно кликване. И все пак - разчитам, че прятелите, които живеят в Германия и по един или друг повод тези дни се окажат във Франкфурт, да подкрепят моята книга!
Няма коментари:
Публикуване на коментар