ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"

ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"
(за повече информация кликнете върху снимката)

петък, 25 ноември 2016 г.

"ШАН-З-ЕЛИЗЕ" - СВЕТЛИНАТА НА СВЕТА...


Да, Париж никога не ще загине...
Вижте небето ... В новата си книга "Париж - радостта от живота" аз разказвам защо небето на Париж е единственото в света без ...звезди.
Много просто - защото светлината, която идва от това магическо място, светлината, която е обгърнала този Град на Светлината е толкова силна, че дори и тази на небесните тела бледнее...
Господи, каква светлина!
А аз съм тръгнал да разсейвам тъмнината в нечии души, които искат да живеят вечно в ... тъмнина...
Баста!
Да живее Париж!
Да живее Нейно величество Светлината в този наш толкова кратък, но същевременно и толкова дълъг човешки живот!
Колко хубаво го е казал Хайне:
" Когато на Господ му доскучае, той отваря небесните прозорци и съзерцава булевардите на Париж"...
А всички дванадесет булеварда на чудния град започват ей от оная арка - Триумфалната, да, там, в далечината...
А този пред нас, вече разбрахте това, е най-хубавият, най-магичният булевард на света - "Шан-з-Елизе"...
Моят татко, странджанският миньор Петко Димов Райков, който цял живот бе дълбал родната пръст като миньор, се разхождаше по тая приказна улица толкова щастлив - с отворени уста, блеснали очи, а иначе големите му уши, какво да се прави, всеки от нас, земните хора, си имаме по някакъв физически недостатък, мърдаха така щастливо широко отворени...
- Диме,благодаря ти, че ме доведе да видя нормален свят. Да разбера, че на този свят има и красота, че и аз имам право да се радвам на живота, а не все да се стискам, все да треперя и да чакам края на месеца, за да взема мълшавата си заплатка...Никога ,синко, не съм се чувствал толкова смирен. И толкова свободен...
И все повтаряше любимият човек - наляво и надясно на потоците от хора от цял свят магическата дума - бонжур, бонжур...
И смаян ми казваше - Диме, ама те всички ми отговарят, бонжур, бонжур...Че и се усмихват. виж сега, аз нарочно ги побутвам, а те ми сеизвиняват. Аз ги побутвам, а те ми се извиняват...Диме, та тук е цял свят. И виж нито се карат, нито спорят чия е "Шансето", всички са като братя...Това е друг свят,синко, затова ти благодаря още веднъж, че ме доведе тук. Иначе как щях да умра с отворени очи...
Ех, Париж, ех, "Шан-з-Елизе", ех, татко...
Дано да спиш спокойно сега там, в гробището на родното градче, там, в оная далечна Странджа, до мама и мъничко привнесъл в родната пръст от нея, парижката светлина на Свободата и човешката любов...
Честита Светлина, приятели!
Всичко останало в този наш живот е суета. И от лукового...
Всички знаем откъде сме дошли и къде, кой по-рано, кой по-късно, ще отидем...
Да знаем.
Но усещаме ли го?
Димо Райков

Няма коментари: