Когато човек прочете този хубав и красноречив материал във вестник "Сега" за живота на фамилията Сталийски, разбира окончателно защо България никога не ще се оправи.
Защото у нас всичко и всички са оплетени като свински черва - няма комунисти, няма фашисти, няма демократи.
Има тарикати! Които винаги са отгоре и обират каймака, а народецът винаги е в ролята на "дойна крава"...
Роднини, приятели, съпартизани...
Вижте как единият, когато е на власт, "оправя" другия, после другият, когато вече той е взел кресло в държавата, си го връща и "оправя" ...другия!
Ще ми позволите да ви разкажа един истински случай, станал с мен, който вече през целия ни пъклен преход е пред очите ми. Един епизод, който е метафора на живота ни.
Бе един от първите луди и изпълнени с дива надежда дни след идването на демокрацията. Бях пред църквата "Александър Невски". Имаше митинг, който искаше да се реституират жилищата, одържавени след 1944 г. Видях един мой познат. Оказа се, че в ония години комунистите били взели къщата на родителите му. И сега той си я искаше.Толкова пъти сме си ходили взаимно на гости, но той никога не говореше на тази тема.
После видях, че има друг митинг, само на петдесетина метра втрани. Отидох и там. Този митинг бе противоположен на първия. Той искаше да се запазят апартаментите, които комунистическата държава бе дала на хората. Тоест бе срещу реституцията.
Значи единият митинг бе срещу другия. Хората от единия митинг крещяха срещу хората от другия и обратно. Да, крещяха си един на друг. А вие знаете как може да крещи и псува българинът, нали?
И изведнъж гледам на втория мигинг съпругата на моя познат. Втрещих се. Сънувам ли?
А какво се оказа? Ами, вярно било, че на родителите на моя познат комунистите им взели къщата. Обаче пък на сина същите комунисти му дали голям и хубав държавен апартамент. И сега единият крещи на единия митинг - реституциа, реституция...А на другия съпругата също крещи - долу реституцията...
Гледам объркано. Съпругата на моя познат в това време ми говори
- Ти винаги си бил идеалист и наивник,Димо! Какво има за чудене! Мъжът ми е на оня митинг, аз съм на този, и къщата си е наша, и апартаментът, нали? А и ако не можем да имаме и двата имота, поне за единия да сме сигурни...
Така ми каза съпругата на моя познат и продължи с пяна вече на уста да крещи - у-у, фашисти...
Да, това бе една от първите мои демократични случки, която до ден днешен ме разлюлява.
Този вечен и злокобен български кръговрат, от който няма спасение.
За какви принципи ми говорите, за какъв равен старт, за какво състезателно начало, за какви пет лева...
Татковци, батковци, лели, чичовци, "наши", "ваши"...
И едни зинали усти, които нямат наяждане...
Французите имат един такъв израз -"Гро кака будан", тоест " Големи ака навързани"...
Това е!
Другото е от лукового.
И дъвка за наивници...Които я дъвчат цял живот, после я поемат и техните деца, и внуците, и правнуците...
Съдба.
Да, злочестата съдба да си се родил и да живееш в страната на тарикатите.
На вечните и големи шмекери и тарикати...
Защото у нас всичко и всички са оплетени като свински черва - няма комунисти, няма фашисти, няма демократи.
Има тарикати! Които винаги са отгоре и обират каймака, а народецът винаги е в ролята на "дойна крава"...
Роднини, приятели, съпартизани...
Вижте как единият, когато е на власт, "оправя" другия, после другият, когато вече той е взел кресло в държавата, си го връща и "оправя" ...другия!
Ще ми позволите да ви разкажа един истински случай, станал с мен, който вече през целия ни пъклен преход е пред очите ми. Един епизод, който е метафора на живота ни.
Бе един от първите луди и изпълнени с дива надежда дни след идването на демокрацията. Бях пред църквата "Александър Невски". Имаше митинг, който искаше да се реституират жилищата, одържавени след 1944 г. Видях един мой познат. Оказа се, че в ония години комунистите били взели къщата на родителите му. И сега той си я искаше.Толкова пъти сме си ходили взаимно на гости, но той никога не говореше на тази тема.
После видях, че има друг митинг, само на петдесетина метра втрани. Отидох и там. Този митинг бе противоположен на първия. Той искаше да се запазят апартаментите, които комунистическата държава бе дала на хората. Тоест бе срещу реституцията.
Значи единият митинг бе срещу другия. Хората от единия митинг крещяха срещу хората от другия и обратно. Да, крещяха си един на друг. А вие знаете как може да крещи и псува българинът, нали?
И изведнъж гледам на втория мигинг съпругата на моя познат. Втрещих се. Сънувам ли?
А какво се оказа? Ами, вярно било, че на родителите на моя познат комунистите им взели къщата. Обаче пък на сина същите комунисти му дали голям и хубав държавен апартамент. И сега единият крещи на единия митинг - реституциа, реституция...А на другия съпругата също крещи - долу реституцията...
Гледам объркано. Съпругата на моя познат в това време ми говори
- Ти винаги си бил идеалист и наивник,Димо! Какво има за чудене! Мъжът ми е на оня митинг, аз съм на този, и къщата си е наша, и апартаментът, нали? А и ако не можем да имаме и двата имота, поне за единия да сме сигурни...
Така ми каза съпругата на моя познат и продължи с пяна вече на уста да крещи - у-у, фашисти...
Да, това бе една от първите мои демократични случки, която до ден днешен ме разлюлява.
Този вечен и злокобен български кръговрат, от който няма спасение.
За какви принципи ми говорите, за какъв равен старт, за какво състезателно начало, за какви пет лева...
Татковци, батковци, лели, чичовци, "наши", "ваши"...
И едни зинали усти, които нямат наяждане...
Французите имат един такъв израз -"Гро кака будан", тоест " Големи ака навързани"...
Това е!
Другото е от лукового.
И дъвка за наивници...Които я дъвчат цял живот, после я поемат и техните деца, и внуците, и правнуците...
Съдба.
Да, злочестата съдба да си се родил и да живееш в страната на тарикатите.
На вечните и големи шмекери и тарикати...
Димо Райков
Няма коментари:
Публикуване на коментар