ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"

ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"
(за повече информация кликнете върху снимката)

понеделник, 6 декември 2010 г.

Държава- рекетьор и слуга на Топлофикация

Държава на насилието и на …
Топлофикация


Онзи ден разгръщам бележника си. Попадам на няколко реда, взети „назаем” от в. „Политика”. Ето ги и тях.

Всяко пето сираче в домовете насилвано

Всяко пето сираче от домовете за лишени от родителски грижи е било насилвано. Сексуалните извращения са били покривани от възпитателите, за да не започнат проверки и разследвания в техните интернати. Това стана ясно от изследване на Института по социални дейности и практики, което беше представено вчера. Експертите стигнали до потресаващите факти, след като провели анонимни анкети с деца и възпитатели от домове в София, Бургас и Велико Търново. В изследването са попаднали 106 малчугани. Половината от хлапетата на възраст между 12 и 13 години обяснили, че са присъствали на сексуални сцени, извършвани от техни връстници или по-големи батковци. Според част от хлапетата не било задължително половият акт да е доброволен и за двете страни. В същото време става ясно от изнесените данни, че 11 момичета на възраст от 14 до 18 години заработват като проститутки.

И нахлуват в мен въпросите.

През последните двадесет години сред политиците на България има странно, странно ли?, съглашателство по някои жизнени за народа ни неща.
Едно от тях е горното. Тоест състоянието на нашите деца.
Следващото – контролираната бедност, извор на мизерия, непознавана другаде в Европа. Критикуват, но дойдат ли на власт, пак запяват – ние сме добре!
Третото – никой не повдига завесата на разграбването на народа по времето на този прословут преход.
Четвърто – никой от настоящата власт никого не наказва от предишната!
Пето – никой не повдига и дума за едно уникално явление, нямащо аналог в Европа – ограбването на народа и държанието му в стрес чрез държавния рекет, осъществяван от монополи като „Топлофикация”.
Шесто - …
Всъщност да продължавам ли?
Просто е безнадеждно,нали?
Да,безнадеждно.
Блъскаш се в една стена.
А животът изтича…
Просто такъв е естественият му ход.

2 коментара:

Savlena каза...

Поздравления ,г-н Райков,за точно описаната, в статията Ви, ситуация у нас!За жалост през последните 20г. на т.нар. преход ние,като нация, тъпчем на едно и също място,гушейки се един у друг,като купчина уплашени овце.Но това е една методично разработена и вижда се успешна стратегия на контрол и подчинение,на унижение и притискане в ъгъла на безпаричието и мизерията.Мизерия като начин на живот;мизерия,като форма на поведение;мизерия и като способност за мислене.
И всеки опит за проява на собствена мисъл или позиция бива задушавана от същата тази купчина овце.Да,да,не от властимащите и репресивните им подлоги,а от нас самите.С думи или без думи,с присмех или безразличие,все още мислещите и по някакъв начин борещите се малцина се пречупват или потеглят на път ,като Вас.Ако могат финансово и емоционално да си позволят такава крачка.Обидно е и умерзително да се чувствуваш отритнат,да си като един емигрант в собствената си родина и сред свои.

Да Ви призная-радвам се,че попаднах на блога ви и го добавям в моя блогрол,за да Ви чета и в бъдеще.

Весели и святи празници Ви желая!

Анонимен каза...

SAVIENA,нма какво да добавя към думите Ви.Трогнат съм.
Димо Райков