ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"

ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"
(за повече информация кликнете върху снимката)

неделя, 19 февруари 2012 г.

СЛЕД БОРИСОВ ИДВА …КУНЕВА…

БЪЛГАРИНО, ИМАШ ЛИ ПАМЕТ?

Всичко друго очаквах, но този резултат на Кунева на миналите избори, признавам си без бой - никога!
Защото за мен тази жена е олицетворение на цялата яловост на този проклет преходен период, който ни смачка като човеци и голяма част от нас прокуди немили-недраги по чужбина.
Какво направи тази жена като министър на оня старец от Mадрид, който излъга, поруга надеждите ни от онова посрещане през 1996 г., когато плакахме като деца, чакайки го пред църквата „Александър Невски” в София?
Какво направи Кунева като еврокомисар, и то по потреблението?
Дори не си мръдна пръстта да освободи или поне да поразхлаби примката около отънелите ни шии от такива непознати за нормалния свят монополи-грабители като „Топлофикация”? Хиляди жалби на българи потъваха в нейния екип от хора, доволни и преяли от брюкселския живот, а Кунева говореше винаги сухо, равно, безизразно, без сърце…
И ето – кандидатирайки се за президент, тя изведнъж се превърна в борец, в изразител на моите, на твоите, читателю, въжделения – тя наляво и надясно започна да разправя, че в България имало два свята, света на богатите пет процента и на бедните останали – нещо, което аз, например, от години пиша и говоря и си навличам гнева на властниците и стоя без работа, оцелявам единствено чрез книгите си и помощта на семейството, докато накрая се принудих да емигрирам. Друг въпрос е,че мнозина в България си мислят - е, Димо Райков си падна на оная работа, знаете какво се има предвид с този израз, нали? На тези само ще им пожелая, дори и не им го пожелавам, и те да си паднат на „онази работа”…
Но не за това сега ми е речта.
А за „нашата” мила и очарователна, тиха и станала изведнъж борбена Кунева – да, тя се превърна в борец номер едно със статуквото.
Как така? Ами така. В България,този отдавна разграден двор, всичко вече е възможно.
Обаче хамелеонщината на Кунева хвана дикиш. Екипът на бившата еврокомисарка, както между впрочем и екипът на ОНИЯ, които дърпат конците в България, знае много добре, проучил е, че НАЙ- ГОЛЯМОТО „КАЧЕСТВО” на българина е да… забравя!!!
Никакво усещане за памет!!! Никакво!!!
И ето – над 350 хиляди българи повярваха на Кунева?!?
Е, как се нарича народ, как се нарича човек, който не може да помни? Да, казахте го – глупак. И то на ента степен!
Но да си дойда на думата. Потресе ме резултатът, но ме разтърси из дъно онова, което наблюдавах по време на кампанията.
Видях в екипа на славославещите Кунева хора, към които поне аз питаех някакво уважение в този бг-океан на безнадеждност.
Аз уважавах тези хора. Те бяха моят последен морален стожер.
И изведнъж – те застанаха зад Кунева. Тези, която без да познавам, бяха заели място неопетнено в моята душа като пример за морал и кураж в този наш смачкан бг-животец, изведнъж се бяха превърнали в част, в бурмичка от една машина на скудоумието, на манипулацията…
Умни хора да стоят пред камерата, да защитават незащитимото, да защитават този, който всъщност ги бе орисал на океана от мъки, който са преживели – е, това не мога, не искам да го разбера!
Защо бе, дами и господа? Кой и защо ви накара така да обезличите иначе изстраданата си душа?
Е, това вече наистина ме довърши.
Нарочно не споменавам имената, просто в случая не това е важното, а ПАМЕТТА. И щом стойностни като интелект хора я потъпкват, то какво тогава ни остава?
За какво повече да пише човек?
Та как се нарича това, когато жертвата тръгва да защитава и славослави палача си?
Тъжно, срамно, безнадеждно… И, за съжаление, много, ама толкова много българско…
А после се сърдим защо другите народи ни смятат за дефектни. Сърдим се, лютим се, пълним форумите с патриотични призиви, псувни срещу другите, теории за какви ли не външни заговори… А като дойдат поредните избори…Ох, нима това са избори… Та като дойдат те, изборите, пак тръгваме – тихо, покорно, в редичка…
А кой, приятели, върви тихо, покорно, в редичка?
Кой?
Да, те, бедните и нещастни същества, чието предназначение е да бъдат стригани и от време на време подбутвани с остена, ако се отклонят от редичката към стопанина им, чакащ да ги издои…Да, бедните и нещастни същества, наречени българи…
Българи…
Иначе хубава, звучна дума – БЪЛГАРИ…

П.П.
Този материал го бях написал отдавна, чудех се дали изобщо да го публикувам, вече съм толкова обезсърчен от меркантилността у българина, тупа се в гърдите, изкарва се какъв ли не борец,но щом му дадат хапка, щом му позатиснат устата и мигом забравя бабаитлъка си… Напоследък обаче съм свидетел как моите опасения отново се осъществяват – Кунева създаде някакво сдружение с гръмко име, стотици я аплодираха – ясно е, тя е един от следващите „козове”, ако не и основният, на кукловодите. Затова и публикувам този текст, просто съвестта ми да е чиста. Защото все пак, макар и българи, би трябвало да уважаваме паметта, нали!

Няма коментари: