КОЙ,КАК И ЗАЩО УБИВАШЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАНИЦИ НЕВИННИ НЕМЦИ?

анотация

РОМАНЪТ „РЕКАТА НА СМЪРТТА” ОТ ДИМО РАЙКОВ –

РОМАН ЗА ЕДНО УЖАСНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ НА КОМУНИЗМА И НА … ПАМЕТТА

(книгата ще излезе от печат на 17 април 2012 г. в издателска къща „Хермес” - България)

"Писателят трябва да слугува не на ония, които правят историята, а на ония, които я изтърпяват."
Албер Камю



Дъждовна нощ в онова тоталитарно време на комунистическа България. Проехтяват изстрели… На метри от българско-турската граница, досами единия бряг на река Резовска, тоест Реката на смъртта, е разстреляно немско семейство…
Всъщност романът „Реката на смъртта” разкрива механизма на един особен вид престъпление на комунизма, който досега никой и никъде не е показвал. Една потресаваща истина, която и днес старателно се прикрива – и от виновниците, но, странно защо, и от потърпевшите…
А фактите, макар и непълни, са ужасяващи -– стотици немци, а и много поляци, чехи, унгарци, словенци, словаци, румънци и още обикновени хора от бившия Източен блок на социализма, дръзнали да бягат на Запад и избрали да пресекат границата тук, вместо търсената свобода, са били гонени като животни, а мнозина от тях са и намерили смъртта си на граничната бразда. Заклеймени по тогавашните закони на соцсистемата като „врагове” и „престъпници”…
Но само съдбата на тези хора, полетели към Свободата, ли е трагична? Ами тази на жителите на планината, избрани от случайността да бъдат изпълнителите и свидетелите на безумните помисли на тогавашната престъпна власт? Нима тяхната трагедия е по-малка? Нима, останали живи, те не са мъртви приживе?
Това е роман-вик срещу пречупването, срещу посегателството спрямо личния свят на човека, роман-разобличение на пагубните методи на едно подобие на общество, присвоило си в определен момент от историческото развитие да бъде съдник на човека, да направлява неговото израстване, да го превръща в послушно винтче и да прекършва неговия изконен стремеж за полет към… Свободата!
РОМАНЪТ „РЕКАТА НА СМЪРТТА” НА ДИМО РАЙКОВ Е ВСЪЩНОСТ РОМАН ЗА ОНОВА, КОЕТО НАЙ-МНОГО ЛИПСВА В СЪВРЕМЕННИЯ ЧОВЕК – УСЕЩАНЕТО ЗА ПАМЕТ…
ПОТРЕСАВАЩ СЮЖЕТ, ВЪЗКРЕСЯВАЩ ДЪЛБОКО ЗАБРАВЕНА, ИЛИ СЪЗНАТЕЛНО И ЦЕЛЕНАСОЧЕНО „ЗАРИТА” СТРАНИЦА ОТ ВРЕМЕТО НА КОМУНИЗМА – ПО ВСЯКА ВЕРОЯТНОСТ ДОСЕГЪТ НА ДИМО РАЙКОВ СЪС СВОБОДАТА И СВЕТЛИНАТА НА СТОЛИЦАТА НА ФРАНЦИЯ, В КОЯТО ВЕЧЕ ОТ ГОДИНИ ЖИВЕЕ, СА МУ ДАЛИ КУРАЖА ДА НАПИШЕ ОНОВА, КОЕТО ТОЙ Е НОСЕЛ ДЪЛБОКО В СЪРЦЕТО СИ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ СИ ДОСЕГАШЕН ЖИВОТ, ОНОВА, НА КОЕТО ТОЙ САМИЯТ Е БИЛ СВИДЕТЕЛ КАТО ДЕТЕ, РОДЕНО И ИЗРАСЛО В ТАЗИ ДАЛЕЧНА И НЕПОЗНАТА ЗА СВЕТА ЧАСТ ОТ БЪЛГАРИЯ И БАЛКАНИТЕ, ЕДНА ОТ НАЙ-СТРОГО ОХРАНЯВАНИТЕ ЗОНИ В БИВШИЯ ВАРШАВСКИ ВОЕНЕН ДОГОВОР.
„РЕКАТА НА СМЪРТТА” Е РОМАН ЗА ЕДНО ОТ НАЙ-НЕЧОВЕШКИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ НА МИНАЛИЯ ВЕК ПО ВРЕМЕ НА СТУДЕНАТА ВОЙНА, ГОДИНИТЕ НА РАЗДЕЛЕНИЕТО НА ДВА СВЯТА, ВКОПЧИЛИ СЕ В СМЪРТНА СХВАТКА. ЕДНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, КОЕТО ОБАЧЕ БЛАГОДАРЕНИЕ НА ЗАБРАВАТА, КОЯТО Е УДОБНА НЯКОМУ, ПРОДЪЛЖАВА И ДНЕС. ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, КОЕТО ЗАСЯГА НЕ САМО БЪЛГАРИЯ, ГЕРМАНИЯ, ЧЕХИЯ, ПОЛША, НО И ЦЯЛА ЕВРОПА, ЦЕЛИЯ СВЯТ…ЗАЩОТО ПОСЕГАТЕЛСТВОТО, НЕ САМО ФИЗИЧЕСКО, НО ПРЕДИ ВСИЧКО ДУШЕВНО, Е ИЗДЕВАТЕЛСТВО НАД ЛИЧНОСТТА, КОЕТО НИКОЙ НА ТОЗИ СВЯТ НЕ ТРЯБВА ДА ОПРАВДАВА И ЗАБРАВЯ.

„Реката на смъртта” е разтърсващ роман, който опреснява усещането ни за памет – нещо, което толкова ни е нужно днес. И което всъщност все още ни поддържа човеци…