Вчера поредният мой текст получи широк прием, препубликуван бе от няколко сайта.
Но сред коментарите имаше един,който ме "ухапа". Защото не бе от българин-вампир, платен трол-слугинаж, с каквито бъка фейсбук, а мой редовен и верен читател, тоест последната моя утеха.
Читателят ми пишеше - и какво от това? Така е, но като ми пееш,Пенке ле, кой ли те слуша...
Преди 12 години напуснах работа. Една от моите началнички, видна тогава царистка,ми каза - Димо, ти си рядко интелигентен човек, талантлив писател, защо си причиняваш, на себе си, но и на семейството си, това, напускаш хубавата си работа в министерството, а и в парламента? Мислиш ли, че някой ще ти каже " браво"? Никой! Защото в България винаги се е живеело с кражби и прецакване на другия. И ти сега ще се правиш герой...
Аз тогава целият се тресях - и от тежката си болест, но и от възмущение - не, не може моят българин да е такъв...
Сега, толкова години от оная случка с видната тогава царистка, аз, почти примрял, усещам с всяка фибра на своето усещане и тяло, че онази всъщност е била права...
Че проклятието на българина е, че се е родил в България при толкова много страни... Това е мисъл на Станислав Стратиев.
От вчера тя е вече и мое усещане.
Но сред коментарите имаше един,който ме "ухапа". Защото не бе от българин-вампир, платен трол-слугинаж, с каквито бъка фейсбук, а мой редовен и верен читател, тоест последната моя утеха.
Читателят ми пишеше - и какво от това? Така е, но като ми пееш,Пенке ле, кой ли те слуша...
Преди 12 години напуснах работа. Една от моите началнички, видна тогава царистка,ми каза - Димо, ти си рядко интелигентен човек, талантлив писател, защо си причиняваш, на себе си, но и на семейството си, това, напускаш хубавата си работа в министерството, а и в парламента? Мислиш ли, че някой ще ти каже " браво"? Никой! Защото в България винаги се е живеело с кражби и прецакване на другия. И ти сега ще се правиш герой...
Аз тогава целият се тресях - и от тежката си болест, но и от възмущение - не, не може моят българин да е такъв...
Сега, толкова години от оная случка с видната тогава царистка, аз, почти примрял, усещам с всяка фибра на своето усещане и тяло, че онази всъщност е била права...
Че проклятието на българина е, че се е родил в България при толкова много страни... Това е мисъл на Станислав Стратиев.
От вчера тя е вече и мое усещане.
Димо Райков
Няма коментари:
Публикуване на коментар