Когато по някое време Шарл Азнавур ме попита каква е пенсията на мама, а тогава,преди десетина години, тя бе 33 евро, аз се почувствах толкова неудобно, та рекох - ами, 50 евро...
Тогава големият Шарл каза - е, малко е,ама все пак за един ден става...
Разбрах, че се е объркал. И поясних - да, но това е сумата за цял месец...
Последва поглед, пълен с недоумение - как така на месец, че това не е възможно...
Бодигардовете около нас също вторачиха изненадано очи в мен...Господи, какво съжаление имаше в тях?
Да,в нормалния свят никой не обича мизерията. Още повече щом тя и се възпроизвежда...
И ето, толкова години след първата ни среща с Азнавур положението на нашия пенсионер е същото.... Французите са деликатни хора и повече на тази тема не сме говорили с певеца. Но аз, българинът, всеки ден виждах около себе си оплакващи се френски пенсионери, че с хиляда евро не можело да се живее нормално,и то при положение,че тези с по-ниските пенсии взимат сума ти бонуси - безплатни държавни жилища, безплатно здравеопазване,пекарства, патронажи, асистенти,екскурзии, безплатни курсове за танци...
А у нас? Нашите родители, тези, които са ни дали живот, се "радват" на нашата...омраза...
Да,зная,че някой "патриот" нашенски пак ще скочи, пак ще ме обвини, че преувеличавам.
Ще бъда директен - нека този майчин син да ми посочи друга държава в момента в света, където майката да получава джобни стотинки в сравнение с милионите на сина й...
Никъде няма подобна несправедливост! Е,какво е това,ако не омраза?
Шокиращ е официалният факт,че милион и половина българи днес от общо седем милиона, живеят с под 75 евро доход на ...месец!!! Не на ден, а на месец!!!И то днес, в 21 век!!!
А още по-шокиращ е фактът, че нито на сина, нито на щерката това престъпление им прави впечатление?!? Може би защото съзнават,че те са негови съучастници...
Преди две години почина великият Стефан Хесел. Този човек влезе в моя живот с есето си "Възмутете се!", всъщност " библията" на участниците в едноименното световно движение за достойнство и чест.
За последен път с него се видяхме на една огромна километрична опашка, когато той раздаваше автографи. Никога няма да забравя как очите на достолепния мъж потъмняха от болка,когато не срещна утвърдителен отговор от мен на въпроса си - г- н Райков, оправихте ли пенсиите на родителите си?
Тогава Хесел спря да дава автографи, изправи се и тихо, но с толкова болка продължи - какви хора сте българите,г-н Райков, за да се държите с кръвта си толкова зловещо? Какво лошо трябва да са ви направили вашите бащи и майки, та продължавате да се държите с тях така нечовешки. Какво наистина са ви сторили? Може би защото са ви създали и дарили с живот...
Мълчах премалял. Какво ли можех и да му кажа, на него, световния мъдрец...
Който беше приел нашата българска болка за своя. За разлика от нас...Които продължаваме да търсим врага все в другия, без да погледнем и за миг в своята си бездна, пълна с с демоните на българския 21 век...
Тогава големият Шарл каза - е, малко е,ама все пак за един ден става...
Разбрах, че се е объркал. И поясних - да, но това е сумата за цял месец...
Последва поглед, пълен с недоумение - как така на месец, че това не е възможно...
Бодигардовете около нас също вторачиха изненадано очи в мен...Господи, какво съжаление имаше в тях?
Да,в нормалния свят никой не обича мизерията. Още повече щом тя и се възпроизвежда...
И ето, толкова години след първата ни среща с Азнавур положението на нашия пенсионер е същото.... Французите са деликатни хора и повече на тази тема не сме говорили с певеца. Но аз, българинът, всеки ден виждах около себе си оплакващи се френски пенсионери, че с хиляда евро не можело да се живее нормално,и то при положение,че тези с по-ниските пенсии взимат сума ти бонуси - безплатни държавни жилища, безплатно здравеопазване,пекарства, патронажи, асистенти,екскурзии, безплатни курсове за танци...
А у нас? Нашите родители, тези, които са ни дали живот, се "радват" на нашата...омраза...
Да,зная,че някой "патриот" нашенски пак ще скочи, пак ще ме обвини, че преувеличавам.
Ще бъда директен - нека този майчин син да ми посочи друга държава в момента в света, където майката да получава джобни стотинки в сравнение с милионите на сина й...
Никъде няма подобна несправедливост! Е,какво е това,ако не омраза?
Шокиращ е официалният факт,че милион и половина българи днес от общо седем милиона, живеят с под 75 евро доход на ...месец!!! Не на ден, а на месец!!!И то днес, в 21 век!!!
А още по-шокиращ е фактът, че нито на сина, нито на щерката това престъпление им прави впечатление?!? Може би защото съзнават,че те са негови съучастници...
Преди две години почина великият Стефан Хесел. Този човек влезе в моя живот с есето си "Възмутете се!", всъщност " библията" на участниците в едноименното световно движение за достойнство и чест.
За последен път с него се видяхме на една огромна километрична опашка, когато той раздаваше автографи. Никога няма да забравя как очите на достолепния мъж потъмняха от болка,когато не срещна утвърдителен отговор от мен на въпроса си - г- н Райков, оправихте ли пенсиите на родителите си?
Тогава Хесел спря да дава автографи, изправи се и тихо, но с толкова болка продължи - какви хора сте българите,г-н Райков, за да се държите с кръвта си толкова зловещо? Какво лошо трябва да са ви направили вашите бащи и майки, та продължавате да се държите с тях така нечовешки. Какво наистина са ви сторили? Може би защото са ви създали и дарили с живот...
Мълчах премалял. Какво ли можех и да му кажа, на него, световния мъдрец...
Който беше приел нашата българска болка за своя. За разлика от нас...Които продължаваме да търсим врага все в другия, без да погледнем и за миг в своята си бездна, пълна с с демоните на българския 21 век...
Димо Райков
Няма коментари:
Публикуване на коментар