Всяка дума тук е болка. Преживяна, изстрадана и, смея да мисля, осмислена по време на това мое толкова дълго и толкова мъчно, но озарено от светлина пътуване от Малко Търново до Париж.. От единия свят - до другия...
О, какво само съм причинил на моите най-близки същества, мама и татко, за да измина това разстояние, за да напиша и изрека тези думи. Дано вече да са ми простили...
А който от вас, приятели, е с добри помисли към мен и моите творби, който е запазил у себе си усещането да се зарадва или подкрепи другия, нека да разлисти специалната книга на живота ми, романа "Реката на смъртта или разказ за генезиса на една омраза". А и " Диагноза:Българин в чужбина".
Да, омразата... Оная гъста и пенлива отрова, в чиято обсебваща ни " прегръдка", странно защо, се чувстваме уютно, но която ни прави мъртъвци приживе...

Димо Райков: Паметта на българина е отчайващо залиняла

В България, където за почти всичко се мълчи, където няма памет, а има чалга, моят роман наистина е скандален, казва за Фрогнюз писателят.Интервю на…

FROGNEWS.BG