ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"

ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"
(за повече информация кликнете върху снимката)

сряда, 15 март 2017 г.

50 СТОТИНКИ


Тези дни Фейсбук гръмна и още продължава да трещи – кой за, кой против… Става дума за един крем и едно летище в Полша.
Никого не осъждам, никого не коря или обиждам.
Та кой всъщност съм аз да раздавам правосъдие - един български писател, запилян нейде по света...
Просто изведнъж се сетих за мама.
Веднъж тя ми каза по телефона, след като я попитах какво ново в Малко Търново:
- Диме, почина съседката ни. Бог да я прости!
- Бог да я прости – отвърнах и аз, после добавих – Беше добра жена…
- Диме – продължи мама. – Ще ти кажа нещо. Вчера бяхме с нея на хлебарницата. Тя едва се движеше. Не й стигнаха 50 стотинки за хляба, била си забравила портмонето у дома. Услужих й. Тази сутрин я гледам, че иде, едва-едва върви, с патерицата…И ми носи, подава ми изпод престилката си 50 стотинки. Да видиш как беше стиснала монетката, изпотила се бе стотинката, сигурно се е страхувала да не я изтърве по пътя...И ми казва – благодаря ти, Яно! Викам й – ама защо си правиш труда, та няма да обеднея с тези стотинки. А тя – Яно, зная, че си отивам, викат ме, ама как така ще оставя да си тръгна с борч. Така ми каза съседката, само след няколко часа камбаната заби…
Изтръпнах.
Още го нося това изтръпване.
Съседката бе работила цял живот като мама.
И двете получаваха тогава по 37 евро, тоест 74 лева.
След десетина години и мама почина.
Пенсията й бе вече … двойна, „огромна”, тя така й се радваше – 68 евро, тоест 136 лева…
При последния ни разговор, преди и тя да отлети, ми се похвали - много пара получавам, Диме, много...Дано даде Господ по-дълго да я получавам.
Но Господе не я чу. Господ не й даде повече време да получава "голямата" си пенсия...
Да, това се сетих тези дни…
За тези 50 стотинки.
Стотинките на нашия грях…
Димо Райков

Няма коментари: