предизборно
За сетен път и в тези предизборни времена се убеждавам, че българинът е много, много болен от партизанлък.
Дори и най-верните ми, най-редовните ми читатели реагират на моите текстове според политическите си пристрастия. Когато критикувам опонента им, о, Райков, ти си велик...
Когато обаче критикувам някой от техните хора - тогава в най-добрия случай си мълчат...
Е, кажете ми, дами и господа, как тогава някога ще се оправим. След като все ни оправят - единия път едните, нашите, следващия път - другите, ония...
И докога така? Та вече сме 21 век... Да, "Като си пееш,Пенке ле, кой ли те слуша..."
Него не го интересува нито как живее, нито какво има в джоба му, нито какво слага на трапезата, нито какво правят децата му, него го интересува единствено неговата партия, неговият "отбор" да победи, да смачка фасона на ония, другите, на врага... Да им натрие носа, да ги удари в земята...
В устата му и един зъб не е останал, животът му, постен и нещастен, вече се отцежда, отцежда, но той - мамка им, пак ще ги победя, пак ще ги ударя...
А всъщност не вижда и не усеща, че удареният винаги е ...той. Да, самият той...И скършеният му отдавна животец...
"Левски" - ЦСКА...
Вечният мач на българската ограниченост...
Да, това е.
Тъжно, но факт.
Дори и най-верните ми, най-редовните ми читатели реагират на моите текстове според политическите си пристрастия. Когато критикувам опонента им, о, Райков, ти си велик...
Когато обаче критикувам някой от техните хора - тогава в най-добрия случай си мълчат...
Е, кажете ми, дами и господа, как тогава някога ще се оправим. След като все ни оправят - единия път едните, нашите, следващия път - другите, ония...
И докога така? Та вече сме 21 век... Да, "Като си пееш,Пенке ле, кой ли те слуша..."
Него не го интересува нито как живее, нито какво има в джоба му, нито какво слага на трапезата, нито какво правят децата му, него го интересува единствено неговата партия, неговият "отбор" да победи, да смачка фасона на ония, другите, на врага... Да им натрие носа, да ги удари в земята...
В устата му и един зъб не е останал, животът му, постен и нещастен, вече се отцежда, отцежда, но той - мамка им, пак ще ги победя, пак ще ги ударя...
А всъщност не вижда и не усеща, че удареният винаги е ...той. Да, самият той...И скършеният му отдавна животец...
"Левски" - ЦСКА...
Вечният мач на българската ограниченост...
Да, това е.
Тъжно, но факт.
Димо Райков
Няма коментари:
Публикуване на коментар