ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"

ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"
(за повече информация кликнете върху снимката)

сряда, 16 юни 2010 г.

КОНЦЕРТЪТ ПРЕД " АЛ. НЕВСКИ " - КРАЯТ НА ОПРОСТАЧВАНЕТО

БЪЛГАРИЯ ВЕЧЕ Е ЧАЛГАРИЯ, СТРАНАТА НА ПРИМИТИВИТЕ...

ДНЕШНОТО НИ ДЕРЕДЖЕ - РЕЗУЛТАТ НА ЕДИН СЪВЪРШЕН СЦЕНАРИЙ


Това, което ми разказа по телефона мой приятел и което бе станало преди дни в България, в София, в центъра на столицата, на площад „Ал. Невски”, пред входа на светата църква, вече е, без съмнение, краят! Ако не на България,то на една ера от нейната история. Тоест вече започва ерата на Нeйно величество ЧАЛГАТА!
Да, така е, приятели, вече няма роза, няма Рилски манастир, има само един-единствен символ – ЧАЛГАТА!
- Хвани го, лапни го…
Този познат рефрен, който погълна нашия може би вече безмислен, сивичък, абе направо безцветен бг-животец.
Ами това е – хвани го, лапни го, животец мил, животец наш…
Та какво се било случило онзи ден?
Ами на концерт на „дивите”, те всичките са с по едно име, като кучетата, да, простете, като домашните ни любимци, на този Митко Пайнера, собственика на чалгаджийската звукозаписна едноименна компания, на този свят площад се събрали над 30 хиляди души – шум до Бога, да, на метри от там се намира Синодът, викове, кючеци, гюбеци, реване, виене и, разбира се - хвани го, лапни го… Мръсотия отвсякъде - и по святата земя, и в душите на хората... И, разбира се, дива радост, вакгханалия... Изстъпление,простотия...
Моят приятел така ми каза: " Такова опростачване не бях усещал. Гледах и не вярвах на очите си,че дотам може да се стигне. И то от съвсем млади хора, почти деца...Все едно имаш срещу себе си диваци! Ни приемат,ни предават. Ужас!И то не някъде на село, в някоя затънтена дискотека, ами тук, в центъра на София, на столицата, на това свято място! И знаят всички тези тъпи песни наизуст докрай! Уплаших се,пред мен имаше едно стадо!"
Потресът бил толкова голям, та кметицата Йорданка Фандъкова заявила, че повече концерти на това място нямало да има.
Море от младостта на България! Море от бъдещето на България!
Бъдещето ли?
На другия ден в столичен вестник с едри букви било написано –„ Снощният концерт показа,че чалгата е музиката на България!”
Господи, чалгата била музиката на България?!?
В тези същите мигове в Париж във всеки район, във всяко градче-предградие има концерти, има празници… Има настроение, има радост от живота, има красота… Усмихнати хора,майки,бащи,деца,толкова много деца...
А у нас има демонстрация на радост от живота, някакъв само нам познат "хъс" да им разкажем играта. Обаче на кого и защо? У нас има състезание – и ние сме европейци, и ние го можем това…
Но кое?
Да, ние сме майсторите на чалгата! Това е нашата музика!
Но дали само музика?
Дали ЧАЛГАТА всъщност не е оня начин на живот, втълпяван ни 20 години от създателите на СЦЕНАРИЯ на този пъклен и все не свършващ наш преход, с който изумихме Европа?
Дали този концерт пред „Ал. Невски” всъщност не е своеобразен апогей на цялостната и провеждана, това не може да се отрече, много постоянно и умно политика на създаване на ПРИМИТИВИ в България?
Да си припомним как още с първите признаци на току-що дошлата УЖ ДЕМОКРАЦИЯ най-тиражните ни вестници започнаха да печатат пошли текстове на непознат за нас вид песни.
Спомням си как ние, журналистите тогава, се учудвахме на това явление, но после лека-полека свикнахме с него. Дори нещо повече, не само че редовно, във всеки брой се поместваха тези чалга-текстове, но и пространно те бяха коментирани в специални рубрики, тоест даваше им се непрекъснато гласност.
И колелото се завъртя.
А сега същите тези медии вдигат глас до Бога – ама как така допуснахме това нещо?
Вестници, радио, телевизия – всичко под строй, всичко в името на ЧАЛГАТА, тоест в името на ОПРОСТАЧВАНЕТО на нацията българска!
Това всъщност беше задачата над задачите на сценаристите на прехода!
Те не само я внушаваха, те стриктно следяха тази линия да се прокарва навсякъде.
Защото какво по-лесно от това да се управлява народ от простаци? Които само се насъскват един срещу друг …
Спомня ли си сега някой колко злоба, каква омраза се изля между българите в ония първи години на прехода? Колко погубени надежди, колко смачкани човешки съдби... Всъщност оставиха ни да викаме, да се радваме,изтръпнали от надежда и вяра...И ни удариха сатъра. Ох, как ни го удариха! И сега - ни лук яли, ни лук мирисали...
Един невероятно зъл, префинен геноцид, за който никой нищо днес не казва. И който, за съжаление и ужас, продължава и сега под формата на ПЛАНИРАНО КОНТРОЛИРАНЕ НА БЕДНОСТТА!!! Подпомогнато от никъде също несрещаното ВОЛСКО ТЪРПЕНИЕ БЪЛГАРСКО...
Приятели, никъде в света го няма това явление - ПЛАНИРАНО КОНТРОЛИРАНЕ НА БЕДНОСТТА! Никъде ги няма тези пенсии от по 50 евро,които всъщност са по-малко и от социална помощ в нормална страна и са едно срамно унижение за тези, които са ни родили и отгледали. И това подаяние го получават не единици, а милиони възрастни и достолепни наши бащи и майки! 50 евро... Джобните пари на един европеец за ден!Или на едно отроче на представител на нашия елит. А цената на храната у нас вече е по-висока от тази в Европа, да не говорим за качеството й - нали онзи ден самият министър на земеделието Найденов каза,че всъщност ние ядем отрови?!? А да споменавам ли за това чудо ТОПЛОФИКАЦИЯ, което също никъде го няма по света! Ти, потребителят,ох,нали имахме години наред комисарка по потреблението,не искаш тази услуга,поради простата причина, че никой не си прави труда да ти каже как се определя цената, защо нагло и цинично те лъжат в очите! Вдигат рамене - плащай, иначе съд и...съдия-изпълнител и караници със съседите, които периодически са насъквани, че ти,искащият да бъдеш просто нормален човек, си им виновен за мизерния живот! И колко инфаркти, колко инсулти, особено при възрастните, тези честни до полуда хорица, тормозени години наред от мутренски банди,чукащи им по вратите и звънящи по телефона, пратени от същия този Вальо Топлото, когото, и това ми каза моят приятел по телефона, видял онзи ден да...играе тенис в София...
Знаете ли,приятели,какво всъщност представлява този наш бг-животец, погледнат от разстояние, от някоя нормална страна?
Знаете ли колко, ама колко сме далече, дори от елементарното съществуване?
Не, не искам да продължавам,просто ме втриса.
Защото, ако продължавам, ще се получи шок - нещо подобно на онова, което усетиха футболистите на "Левски" преди години, когато играеха в Шампионската лига, и от което все още не могат да се съвземат...
Може би е по-добре да мислим, че светът свършва и започва с нас! Че ние сме най-великите, най-красивите, най... Тихо, кротко, дий,воле,дий...
А рецептата е ясна - просто трябва парите на данъкоплатеца, тоест на българина, да се изразходват така, като е в цял свят - честно и почтено.
И контролирано!
А у нас има от няколко месеца насам контрол само над европарите.
А има ли контрол над нашите, бюджетните ни средства? Знае ли се как и къде отиват те, в чий джоб потъват? Ето, това елементарно упражнение трябва да се направи.
И още нещо елементарно - солидарност!
Елементарно,елементарно, но без това усещане няма общество, има сбирщина от гниди. Защото как може да има хора с 50 евро доход и такива с десетки,стотици хиляди на държавна служба? Ситият вярва ли на гладния? А и като е криза, тя да важи за всички, всички да стягаме колана! А този, от когото зависи разпределението на парите, получава десетки хиляди, че и милиони и ние искаме той да притежава усещане за съчувствие. Затова и на никого не му пука.
Да, на никого не му пука! Защото всичко в България се ръководи от един самозван, НАЗНАЧЕН ЕЛИТ от алчни и безскрупулни хора, които само за броени години осигуриха pахатлъка на своите поколения векове напред. Такива лешояди могат да виреят само в ...Чалгария! Познавам подобни подобия на хора, казвал съм им - защо не дадете мъничко и на съседа до вас,на стареца,на куция младеж? Та вие сте откъснали от техния залък. Грехота е... А и вижте погледите наоколо, как може да се живее в такъв зареден с напрежение и мъка въздух,в среда с изгаснали погледи, как въобще дишате? Защо не дадете шанс на България?
Шанс ли? Поглеждат те сякаш през стъкло - да, за тях ти вече не съществуваш. За тях ти вече си аут!Защото те са богоизбрани, те са миропомазани, те са великите БГ-НОВОБОГАТАШИ,пардон,умни и предприемчиви "строители на капитализма"... Да, "капиталисти", но НАЗНАЧЕНИ КАПИТАЛИСТИ и все още под оная сянка,да, сянката на бащицата и сие...
И ето дойде финалът!
Защото за мен това, което се е случило в оная вечер пред църквата, наистина е ФИНАЛЪТ!
Повече, отвъд него, не може да се отиде.
Сега започва окончателният разпад..
Това е истината! Това е положението българско!
В същото време във форумите, също добре режисирани от сценаристите на прехода, са се хванали гуша за гуша живеещите в България и емигрантите ни по света. Хванали са се, ама яко са се награбили – и се псуват хамалски, и се обиждат до кръв.
Защо?
Ами защото брънката в сценария е ясна - разделяй и владей! И какъв спор става,майко мила! Едните били предатели, изменници, родоотстъпници, другите - катили, примитиви и тъй нататък.
А сценаристите злорадо хихикат – абе, тъп народ, само бой и, простете, е… за него!
И никой, ама никой,освен,разбира се,сценаристите, не усеща истината, а може би и на никого не му пука – че всъщност вече България я няма. Тя се е стопила в… джобовете на същите тези сценаристи…
Сега, след този концерт, вече има само една територия, наречена, пардон, все още не е официално коронована с това име – ЧАЛГАРИЯ…
Територия, просмукана с чалга-отношения, с чалга-мислене, с чалга-любов, с чалга, чалга и пак чалга…
Онзи ден срещнах един стар познат в Париж.
Солиден, лъскав, да, новобогаташ – от ония, бедни като църковни мишки „късметлии”- българи, които само за една нощ станаха милионери. Те бяха продукт на българското чудо - легнаха бедняци, каквито са били винаги до този момент, а на сутринта се събудиха с пълни торби пари. Парещи, грешни пари от техните майки и бащи с попукани от мазоли ръце…
Та погледна ме този мой отдавнашен познат, измери ме с очи – така-а-а, отвисоко, но същевременно покровителствено:
– Абе, ти, Димчо, защо така остро критикуваш майка България? Чета ти аз книгите, чета ги… Иначе хубаво пишеш, ама много плюеш, бе, много… И хич не ти пука май кой ще ги купува тия книги. Щото бедняците, за които си се закахърил, книги не четат, те няма какво да ядат, та книги ще купуват. Ние сме тези, които храним такива като теб писатели. А ти само ни критикуваш. Ти критикуваш майка България. Ти си …
Не се доизказа моят познат, може би най-накрая се досети, че все пак не е в "неговата" си България, а в Париж – почервеня той и махна с ръка, по всяка вероятност теглейки ми няколко нашенски сочни „вкуснотии” под гъстия си балкански мустак…
На другия ден разбрах за какво всъщност е бил този мой отдавнашен познат в града на Светлината. Ами договарял с български емигранти в Париж… чалга-концерт…
Е, ЧАЛГАТА атакува Европа!
Чалгата, този наш символ ненагледен и оказал се толкова "ефективен", вече ще го внасяме и в нормалните страни.
Ония, сценаристите, вече май са решили, че са си свършили работата в България и сега тръгват на щурм към Европа.
Това вече е страшно!
Но дали Европа ще позволи това?
Дали след 20 години няма цялата „Шан-з-Елизе” да се изпълни с поклонници на „ Хвани го, лапни го…”
И „Фигаро” да пише: „ Чалгата е музиката на Франция…”
Кой знае? Да, кой знае…
Защото тези, НАШИТЕ, тоест Нейно величество ЧАЛГАТА, май нямат спиране…

2 коментара:

Анонимен каза...

И си прав, бате Димо, и не си прав. Тридесет хиляди души, казваш... На безплатен концерт... Значи не е толкова зле положението! Защото на концерта на Мадона бяхме 45000, ама си бяхме платили по стотина лева средно за билет. На AC/DC бяхме 60000, ти виждал ли си 60000 души на националния стадион? На Елтън Джон бяхме "само" 20000, и то щото човекът иска и прави бутиково, а не масово шоу. А днес на Metallica? Знаеш ли, че "голямата четворка" на траш-метъла за пръв и последен път се събира на общ концерт, който ще се излъчва пряко в 800 киносалона по цял свят! Концерт от Чалгария? Не, слава Богу, от България, бате Димо! Тридесет хиляди заблудени душици са нищо в двумилионна София! Да, голяма част от тях са нашите деца, останали без морални ценности през последните двадесет години, когато се борехме да оцелеем... Благодаря на Бога, големият ми син дойде на себе си и от няколко години не иска и да чуе за чалга. Вярвам, че децата ни са добри и умни, и ако имат бъдеще, със сигурност ще се отърсят от бягството от действителността, наречено чалга! Лека, бате Димо! Емо Димов

Анонимен каза...

Емо,
на 21 юни присъствах на нещо,което ме порази - на този ден всяка година в Париж се провежда Празник на музиката, цял ден и цяла нощ навсякъде в огромния град, на всяка крачка, на всеки ъгъл, има музиканти, състави, групи и тъй нататък... И веселие до Бога...Видях и хора,които сами си свирят и сами си танцуват... Такава радост от живота до този миг не бях усещал!Няма да се разпростирам,споменавам го това, защото в моите книги, а и в публицистиката ми,това ти го знаеш,пиша с надеждата,че може би някога разликата ще изчезне между тези два свята - на нормалните страни и този,нашия. Аз не казвам кое е право, кое е криво,просто давам "материал", а останалото си зависи от човека.Тъжното е, че тази мъдра мисъл - "Няма по-сляп от този,който не иска да види" - май че е чест спътник по нашите георграфски ширини. Но да правим,което е нужно а да става, което ще става, нали?
Поздрави от Париж: Димо Райков