БЪЛГАРИТЕ - НАЙ-КРАДЛИВИТЕ В ЕВРОПА

РАЗМИСЛИ НА ЕНЬОВДЕН

Хиляди пъти съм се заричал да не пиша на тази тема. Дори дъщеря ми вече не си сдържа нервите - татко,нали дойде в Париж, за да избягаш от живота в България, а продължаваш да носиш със себе си всичко оттам? Изтривай всичко, нали вече си в Париж, та ти за него си мечтал цял живот?
Какво да й кажа аз на моята дъщеря?
И продължавам. Да,продължавам...
Ето, преглеждам пресата от днес, 24 юни, Еньовден,който е имен ден на моята майка,Бог да я прости, на моята дъщеря,на моята внучка, на мои приятели...Ден слънчев, хубав ден,ден на билките, на радостта от живота...
Радост от живота ли!
"Разгръщам" вестниците по интернет - общинари от Варна ощетили данъкоплатеца с хиляди за безсмислена разходка до...Южна Африка,700 декара край морето били заграбени от мними наследници, голяма шефка вземала сума ти пари като консултант на министър в сродно ведомство, тоест тя била шеф на служба, която трябвало да изпълнява закон, който всъщност самата тя сътворявала... И за което, разбира се, получавала допълнително пари като консултант... Защото по всяка вероятност заплатата й като шеф от няколко хиляди била малка, а тази жена била незаменима, тя била голяма, ама страшна специалистка...
Ето затова има такава несправедливост в нашето общество! Защото тъй нареченият елит, тоест "назначеният" елит,разполага с огромни в сравнение с обикновените хора средства и хич не му пука, че с петдесет евро пенсия и сто евро заплата не можеш да си платиш лекарствата, да не говорим за парното и тока...
Значи кризата е за едните, а за другите, богоизбраните, тя не важи. Техните стомаси са други, техните уста - също!
Много ще ми е интересно,когато след десетина-петнадесет години този сегашен елит се пенсионира,как ще живее с тези петдесет евро! Та те казват, че сега хилядите им били малко, а тогава? Сигурен съм, ще видите, че те ще измислят нещо ново, нещо,което няма да ги остави тях,елита,научените на държавна софра,да преживяват с мизерните пенсии народни.Дано да разберем,дано да видим...
Крадене, крадене, крадене...Като за световно! По нашенски - нагло, цинично!
Мислех, че поне сега, след като министър Цветанов започна поход срещу краденето българско, нещата ще поспрат, малко ще се сепнат нашенците. Но не би!
Няма спиране у българина! Особено у негово величество Чиновника!
Това, което прочетох за варненските чиновници, отишли на "работа" в Южна Африка и похарчили сума ти пари, ми напомни за не един и два случая, на които самият аз съм бил свидетел. Става дума за това, че съм виждал с очите си как чиновници, кметове и тъй нататък "слуги" на народа, пребивавайки в чужбина, лъжат безочливо и прибират тлъсти пачки. Как става това? Ами много просто. Ето какво ми каза един от тях.
- Виж сега, аз знаех, че домакините ни поемат всичко, така е по проекта,но пак си пуснах командировъчно,общинският съвет го одобри, гласува парите, аз сега си вземам фактурата, макар че спането и яденето, абе, всичко е платено от местните, но като се върна в моето градче, представям фактурите, изплащат ми всичко до стотинка. И кяр - хем екскурзията, пардон "работното посещение", ми е излязло без пари, хем си напълвам джоба и с тия пари. Абе, всичко е законно, всичко е тип-топ. И да проверяват, нищо не могат да ми направят. Знаеш ли колко пъти съм го правил този номер. Ама те всички колеги кметове го правят, че и чиновниците...А, ще мисля, че парите били на данъкоплатеца. Кой данъкоплатец,бе? Абе, негова работа ли е да се интересува от моите работи. Той трябва да бачка, да блъска...Щото ме е избрал, аз го представлявам, аз се боря за него...
Тогава си спомням, че не издържах и повече не размених до края на посещението и дума с този човек.По-късно той стана голям,ама много голям шеф от национален мащаб, после разбрах, че пак се бил върнал като кмет,пак са го избрали, пак щял да "слугува" на народа...
Ето затова в Европа ни наричат "крадците на Европа".
Ето затова, спомене ли се името "българин", и хората се извръщат, машинално попипвайки се по джобовете.
Ето затова почти всички герои от моите "парижки" книги са избягали от България,поради невъзможността да живеят почтено. Както ми казваше Чочо от Провадия - едно момче, което и сега можете да намерите привечер около фонтана на кметството на Париж:
- Ако останех в България, трябваше да приема техния начин на живот, да стана като всички, за да мога да оцелея. Абе,казано по нашенски, да крада. Аз мъничко, капка по капка, а големите - пачки, тлъсти пачки...Всичко в България е прее...,всичко е за сметка на другия.
Да, така ми каза Чочо.И затова избрал пътя на емигранта - не ми е леко тук, но поне не участвам в тяхната ИГРА.
А в България продължава краденето. Ама яко продължава.
Онзи ден викам на жена ми - какво всъщност ги правят толкова пари тези хора? Че те и сто живота да живеят няма да могат да ги изхарчат? А в същото време народецът умира, псува под мустак,гълта скоросмъртница и чака,чака... Кого и какво чака?
Защо ли и аз сега ги пиша тези объркани редове?
Защото онзи ден се задавих от мъка.
Говорех по телефона с баща ми, който след смъртта на майка ми самотен преживява в родното Малко Търново. Той отвори дума за някакви местни далавери.Как един отявлен радетел на комунизма сега бил станал седесар, само и само да участва в някаква далавера. Зададох му и на него въпроса - защо бе,тате? Докога? Та тези, които най-много крадат, те са вече милионери, те са фрашкани с пари, защо им са?
И знаете ли какво ми отговори моят баща, този, който цял живот ме учеше да не открадна и игла?
- Димчо, какво се чудиш? Тук всички така говорят - няма човек на пост, който да не се е облажил.А и ти какво се чудиш? Да не е луд да бърка в кацата с мед и да не си оближе пръстите?
Онемях.
Не защото не бях чувал тези думи, а защото те сега бяха казани от ... баща ми.От моя символ за почтеност!
И изплува споменът.
В ония детски години аз бях много запален по оня вълшебен футболист Гунди и любимия "Левски". Тогава в Малко Търново нямаше телевизия, само един поръждавял по краищата високоговорител в центъра на градчето, от който "струеше" гласът на незабравимия Митко Чуков - Гунди подава на Соколов -гол!
Та тогава, след един мач,завършил лошо за "сините", един батко в миг на ярост от загубата си хвърли пръстена,оня пръстен с гравираната върху него емблема на " Левски". Как така? Нима ще оставя в калта такова безценно нещо? Та това е пръстен с емблемата на любимия отбор? И се скрих, и след часове наблюдение, когато всички се разотидоха, аз намерих пръстена и го взех,притиснах го до гърдите си.
Още от вратата татко ме позна - нещо има?
Признах си - но той го хвърли бе,тате,как така ще хвърли в калта "Левски"...
Но татко беше непреклонен- това е кражба!
И започна да ме бие. Мълчаливо, бавно, но продължително. Оглушях от плесниците. Но още помня татковите думи - веднага да отидеш и да го върнеш. Крадено нещо не искам в къщата си!
Крадено ли? Но татко продължаваше...
И ето сега, същият този човек, моят баща, "учителят", предал ми най-ценния урок в живота, сега, вече 80-годишен, говореше неща, които не бяха за вярване.
Нима това бе моят баща?
Нима неговият, а и моят живот бяха минали напразно,защитавайки само някакви си измислени и смешни принципи?
Нима оня, неговият урок се бе изгубил безвъзвратно в небитието?
Сега татко говореше за кражбата като за нещо обикновено, като за нещо напълно нормално и законно. Дори и нещо повече имаше в контекста на думите му - този, който не краде, той е балама...
Какво бе станало с баща ми?
Какво бе станало с тези честни до полуда хорица, не видели нищо хубаво от този техен постен животец, в който все са се борели за...оцеляване - там, в Планината, на края на света...
Кой и как превърна тези "безобразно" искрени люде в днешни сторонници на странни теории? Кой всъщност бе творец на това убийство над душите на тези простосърдечни и добри хора, кой така жестоко бе преобърнал техния естествен ценностен поглед спрямо заобикалящия ги свят?
И дали има друг народ в света,който да притежава такива мъдрости - " Кажи му,аго,за да му стане драго!"," Преклонена главица сабя не я сече!", тази, казана по-горе от татко - " Няма бръкнал в кацата,без да си оближе пръстите!" и колко още подобни...
У кого е вината?
Да, пореден ден от нашия човешки живот, поредни преживявания, поредни въпроси...
Чийто отговор май всички знаем, но всички пренебрегваме и махаме с ръка - карай да върви...
И то нещата си вървят. Разбира се, за някои те много добре си вървят. Но дали наистина е така?
И дали ОНОВА ОКО от там,Горе, не е всевиждащо? И дали ще дойде времето, когато то ще въздаде СПРАВЕДЛИВОСТ!
Или просто ТО, ОКОТО, е нашата утеха. Единствена, може би илюзорна. Но все пак утеха, нали?