ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"

ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"
(за повече информация кликнете върху снимката)

четвъртък, 28 март 2013 г.

САЛОНЪТ НА КНИГАТА В ПАРИЖ - ПОРЕДНОТО БГ-РАЗОЧАРОВАНИЕ...






О, какво чудо е Парижкият салон на книгата...

Хиляди издателства, десетки хиляди писатели... И книги, книги, море, не океан от книги, книги...

И щандове... На всички страни от Европа, на повечето страни от света... Ето, този щанд е на Сиера Леоне... И румънски има, и то съседите са със специално участие тази година заедно с писателите на ...Барселона. Ама български няма. Както винаги досега...

И изведнъж чувам "България"...

Господи, какво е това...

Да, дебат на тема " Защо чужденци не пишат на матерния си език, а на френски".

Приятелят ми-французин, с когото бях, ми каза - хайде да послушаме, това е интересна тема, ние, французите, много държим, когато чужденци пишат първо не на матерния си език, а на френски. Това за нас е признание. Макар че какъв писател е този, който не пише първо на родния си език...

И седнахме. И се заслушахме.

Този мини-дебат на една от десетките сцени на салона за първи път, откакто аз помня този салон, бе с участието на български писател. Оказа се, че писателят, тоест писателката, не пишела на родния си език, макар че до 21 години живеела в България, а на... френски език...

Да, заслушах се.

И изтръпнах още от първите думи на дамат: " Когато пишех на български, аз се чувствах затворена. Българският език е затворен език..."

Разлюлях се...

Дамата продължаваше:

- Затова започнах да пиша на ... френски...

И сега й превели роман в България на... български... На нея, българката... Тя не била доволна от превода и го поправяла... Какво е това?

Скудоумие някакво, нали?

Да не пишеш на матерния си език... Че какъв писател си тогава? Да пишеш на чужд език, защото твоят бил "затворен"...

Кой, мадам, е "затворен"? Вие или езикът ни, "език на нашите деди"...

Когато свърши разказът на бг-писателката, тоест "французойката", моят приятел-французин ме погледна, дълго и настойчиво, сякаш искаше нещо да ми каже...

Французите са деликатни хора, но когато нещо ги извади от релсите, когато усетят фалша, те стават невероятно агресивни. Той ми каза:

- Как така тя говори за родния си, майчин език! Бил затворен... Не й давал възможност да се изразява пълно... Аз на такива хора не вярвам! Значи всички суперлативи за нашия език са лицемерие! Ех, Димо, много ме разочаровахте вие, българите. Така със сервилничене и отричане от себе си в Европа никога няма да влезете...

Какво да му отговоря? Какво да му кажа?

Просто станах. И си тръгнах.

Да, първи ден на Парижкия салон на книгата... Първо бг-разочарование... Е, докога?



Димо Райков

Париж

Няма коментари: