ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"

ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"
(за повече информация кликнете върху снимката)

понеделник, 15 април 2013 г.

ЗА ДНЕШНИЯ БЪЛГАРСКИ ФАШИЗЪМ…






Днес, понеделник, 8 април, в едно никакво време случайно попаднах по френската телевизия на филм за Втората световна война.

Филмът е направен по действителен случай – разстрел на трийсетина французи от немците…

Гледах и не вярвах на очите си…

Защо и кому е нужна подобна жестокост?

Офицерът-фашист минаваше след всеки току-що убит французин и допълнително изпразва...ше пистолета си в главата на вече притихналата жертва – възрастни, млади хора, дори деца…

Гледах извергите и се питах - хора ли са били това?

Този въпрос ме прониза и обезсили.

И, кой знае защо, изведнъж се пренесох в родината си…

И пред очите ми изникна една снимка, която напоследък често се публикува във Фейсбук – немощен старец, с уста-дупка, тоест без нито един зъб, сграбчил хляб в попуканите си от труд ръце…

И каква влага-мъка в очите…

Всъщност същата, каквато съзрях в очите на французите пред самия разстрел…

Имаше, разбира се, разлика – все пак в единия случай това бяха артисти, но в нашия…

Български геноцид, непознат никъде днес в Европа, че и в света…

И никой, никой – нито политик, нито техен слуга, нито политолог, нито социолог, нито учен, нито обикновен гражданин… Никой не издига редовно глас, който да прониже Европа и света:

- Това е геноцид! Това е срам! Та може ли в двадесет и първи век да се живее, и то в страна-членка на Европейския съюз, с 50 евро пенсия на месец!

95-годишният Стефан Хесел, авторът на есето „ Възмутете се!”, положило основите на световното движение за справедливост, дни преди смъртта си, в разговор с мен за този уникален „български принос”, ме изгледа втрещен:

- Но как така търпите? Какви синове и дъщери сте вие, българите, та не алармирате света за това кощунство над живи хора, над вашите майки и бащи? Това днес не може да бъде направено от хора! Та по отношението на едно общество, на една нация към болните, бедните и възрастните му хора се съди за степента на зрялост на това общество. А вие?

Но в моята страна всички мълчат.

И се питам – с какво ние, българите, сме по-добри от онези фашисти от филма по действителен случай?

Да, глухо и тежко мълчание цари в моята родина.

Кой днес ще се сети за този геноцид?

Та сега има къде-къде по-важна задача – изборите!

Та заради тях ли, изборите, се запалиха Пламен и останалите българи…

Всъщност защо и кому са нужни тези избори?

След като от години ние сме избрали такава участ на живи мъртъвци за родителите си?

А след това и за… себе си…

Защото колелото се върти…

Да, върти се…



Париж

Димо Райков

Няма коментари: