ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"

ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"
(за повече информация кликнете върху снимката)

четвъртък, 4 април 2013 г.

ОГРОМНАТА ПРОПАСТ МЕЖДУ ФРАНЦИЯ И БЪЛГАРИЯ






Вече втори ден Франция е в шок!

Голямата държава, страната с население десетина пъти повече от нашето, стожерът на Европейския съюз, се тресе и пука по шевовете…

Защо?

Ха, според нашите, български усещания – заради една глупост…

Всъщност какво е станало?

Един от важните министри, този на бюджета, при журналистическо разследване на въпрос дали има сметка в чужда банка, отговори категорично – Никога! Нито сега, нито преди това!

Но тук е нормална страна, тук прокуратурата веднага започна своята работа.

И министърът си призна, че имал сметка от 600 хиляди евро в Швейцария…

И се започна…

Е, щом и този епохален футболен мач между ПСЖ и „Барса”, за който билетите на черно стигнаха 4000 евро, представяте ли си – 4000 евро…, остана на заден план, значи нещата са сериозни! Двубоят между идолите Меси и Златан Ибраимович бе изместен от новината на вчерашния, а и на днешния ден – един политик излъга!

Реакцията на французите ме потресе мен, българина!

За някаква си сметка, и то предвид доходите на един такъв човек, от само някакви си 600 хиляди евро, които се равняват на едно апартаментче в Париж от две малки стаички-кутийки и кухня, така да се разлюлее държавата?!?

Че в нашата малка, мизерна България, където пенсията е 50 евро, където хората се палят като факли и се самоубиват от „супер” живот, политиците ни взимат по милиони, и то напълно „законно”, консултантски… Ами далаверите, ами премиите за уж добре свършена работа… Ами огромните за нашите стандарти заплати, които някои сами си определят… Ами екскурзиите-командировки в чужбина с любовници-секретарки… И още, и още… Всичко това у нас, в страната на абсурдите, се приема като нещо напълно нормално…

Да не говорим за другите новозабогатели, живеещи в замъци и със сметки от милиони, че и сигурно от милиарди в чужбина…

Но кой ще се сети да ги пита за това?

Кой – магистрати ли, данъчни ли…

Че те са в листите на същите политици на избираеми места за … депутати… Те се назначават от тях, от тяхната квота…

Е, няма такава страна като България, няма…

Да видите как Франция, която май хич не е долюбвана от нас, българите, която отнася купища нашенски „благословии”-псувни по повод и без повод, сега се тресе и люлее от една… човешка лъжа…

Човешка ли?

- Това е непростимо! Той е политик от ранг, той е френски политик, той не може да лъже! – казват обикновените французи от неговия град, където лъжецът-бивш министър е бил кмет и е направил толкова много за същите тези жители…

Да не говорим за медиите – ще го разкъсат…

- Ние сме в шок! – това е най-често повтаряната дума и от чужди, и от свои.

И още един урок за мен, българина.

Преди време, наблюдавайки във Фейсбук как партизаните-слуги на партиите в България по какъвто и да е повод са склонни не само да оневинят своите, ами да заклеймят веднага другите, защото са показали кирливите им ризи, аз запитах една иначе интелигентна дама – защо го правиш това, не виждаш ли, че „твоят” човек е виновен?

Знаете ли какъв отговор получих?

- Зная, господин Райков, много добре зная! Но нима само той е такъв в тази държава! Още повече той не е лош като характер… А и е „наш” човек…

И се врътна обидена дамата, и ме „изтри” от нейните приятели… Така ами, откъде накъде ще развалям рахатлъка й, ще нарушавам нейната идейна убеденост…

А във Франция?

И социалисти, и сарковисти, и зелени, и червени, и шарени – всички в един глас, чак да ти стане жално за клетия лъжец,  извикаха – не, това е удар по френския политик, това е удар по Франция! Не, той е вече политически труп!

И президентът, и премиерът дадоха изявления, в които категорично осъдиха постъпката на своя бивш министър. Беше ми неудобно да гледам как министър-председателят се черви по националната телевизия, как се чуди по какъв начин да парира връхлитащите въпроси на водещия…

И заради какво?

Да, заради една малка лъжа, ще кажем ние, българите…

О, лъжа ли… Че това е най-невинното нещо в България! Че има ли политик, който да не лъже? И то все с усмивка! И с усещането, разбира се, че това е абсолютно безнаказано.

Ето, вижте сега какво става, дори само вчера – тръгнали заедно на избори, единият обаче обвинява другия, другият опровергава, а, сбъркали сме, казва първият… И пак са готови да се прегърнат, да плеснат с ръце… Заради заветните първи места в листите… Други пък, излъгали преди четири години, а и преди осем, преди дванадесет и тъй нататък…, пак обещават същото, без дори и да им мигне окото, което така и не направиха през мандатите си…

И всички реват – изберете ни, заради общото благо! Да, за общото благо… Общото ли?

Но те, французите, презрените от нас „петли”, скочиха като един срещу лъжата!

И нейният приносител вече наистина е политически труп!

Но аз съм сигурен, че този скандал няма да спре дотук.

Тресе се правителството, тресе се държавата…

И най-често повтаряната дума сега е – морал, морал и пак морал…

Господи, какво говоря?

Каква е тази дума?

Да, че тя е непозната в моята страна.

Дори я използват, когато искат да оневинят някого – не е морално, но е законно…

А тук – морал, морал и пак морал!

Да, колко голямо всъщност е разстоянието между Франция и България – две страни-членки на един съюз, на една Европа…

Разстояние-пропаст…

Което никой не иска да види, още по-малко и да разбере в моята родина…

Защото у нас задача номер едно сега, а и винаги, са изборите!

Изборите без право и възможност на избор!

Изборите, които пак ще „циментират” поразклатеното от народния гняв на протестите статукво… Изборите, които ще изберат пак, за кой ли път вече… лъжата!

Да, лъжата в страната на… лъжата…

Хайде бе, франсета разни, абе, смешници, за морал ще ми говорят, че баш те ли бе? Морал… Хайде бе, морал… Що за животно е това? Яде ли се, пие ли се? Айде бе, бегай…



Димо Райков

Париж

Няма коментари: