ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"

ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"
(за повече информация кликнете върху снимката)

четвъртък, 4 април 2013 г.

СЛЪНЦЕ, СЛЪНЦЕ И ... ПАРИЖ!




ДА, РАДОСТТА ОТ ЖИВОТА...



И тъй като днес французите празнуват своя Великден, и тъй като днес в Париж, а както разбрах, и в България, се появява това толкова чакано слънце-символ на надеждата, ето един мой поздрав, макар и с дата далечната 2009 година, към всички, които обичат радостта от живота, а и книгата...



в.НОВИНАР

Един българин в сърцето на Париж

Аглика Георги...ева

17:16, 22 май 2009 3738 13 коментарa



/ Това са снимки, които по технически причини не могат да бъдат публикувани тук. но в книгата ги има, заедно с още петдесетина други.../

След тунела, лобното място на принцеса Даяна, винаги има оставени свежи цветя. Всяка вечер пред гара "Монпарнас" хранят безплатно, че и чаша вино дават. Снимка Димо Райков По улиците на Париж не липсват странни реклами като тази. Димо Райков с писателя фантаст Фабрис Лардро. Църквата на проститутките. Художникът Никола Манев пред скулптурата на Едит Пиаф. Уникалната среща на Райков с колегата му Салман Ружди. Снимка пред приказния замък на д-р Кръстинова, най-добрия лицев хирург в света. назад 01/08 напред



Забавен пътеводител ни направлява в града на свободата, красотата и греха



Наричат Париж града на любовта, модата, културата и историята. И сигурно има нещо вярно в това. Поне в част от определенията, с които са белязали френската столица. Този град е побрал в себе си цялата палитра от човешки емоции и чувства, които неминуемо пренася върху всеки свой посетител.



Не един романтик, мечтател или влюбен се е пренасял отвъд всекидневието с желанието да задиша парижкия въздух. Как обаче да почувстваме огромен и пъстър град като Париж? Как да се ориентираме в него? Какво да посетим? Как да се държим с парижани? Как да го „усетим”? Отговори на тези и много други въпроси дава писателят Димо Райков в новата си книга – трета от уникалния „парижки проект” – „55 тайни на Париж”. (Изд. ИК „Хермес”)



„55 тайни на Париж” представлява весел и практичен „пътеводител” из вечния град Париж. В нея са включени 5 маршрута за 5 дни, карта на града и метрото, 55 снимки и множество тайни и съвети как и къде да се усети душата на Града на светлината.



Защо французите си облизват чинията



Димо Райков признава, че в началото е бил доста шокиран от навика на французите да облизват чинията си: толкова ли са гладни или са скъперници французите. "Те така старателно облизваха чинията, че накрая дъното й лъсваше… Докато ние, българите, по неписано правило все нещо оставяме, когато се храним – хайде, за Бог да прости… Няма да забравя как моите бедни родители гледаха изумено семейната ни приятелка – парижанката Мари, която ни бе дошла на гости в Малко Търново и която облизваше с късче хляб и последните остатъци от храна в чинията си, продължава разказа си Райков.



- Боже, та тя сигурно е още гладна…

И майка искаше да й сипе още манджа – но Мари не позволи. След това, гледайки изумените ни физиономии, тя каза:

- За нас, французите, храната е едно от най-светите неща. И до ден днешен децата ни се приучават от съвсем малки да изяждат всичко в чинията си – иначе не им се позволява да станат от масата.



Тук си спомних и за още нещо. Бях на гости на професор Боян Христофоров и съпругата му Ан дьо Колбер и останах изумен, когато домакинята започна да събира с ръце трохите от масата и да ги… поднася към устата си. Тя, богатата наследница на прочутия държавен секретар на Наполеон – граф Дьо Колбер, бе досущ като моята бедна баба Злата от странджанското селце Стоилово, която бях запомнил как събираше трохи с треперещи пръсти от софрата…



Толкова ли са красиви парижанките



Каква е тайната за прочутата френска хубост и наистина ли са толкова неустоими французойките? Ето каква е мъжката гледна точка на българина Димо Райков.



"Готов съм да се обзаложа с всеки от вас, че дори и с години да бъдете в Париж, не ще видите французойка, която отива, да речем, дори и до кварталното магазинче, с… пеньоар.Абе как така парижанката ще тръгне по домашно облекло навън? Ето я тайната на привлекателността на французойката – тя винаги държи да е на ниво, тя полага много грижи за себе си, поддържа в безупречен вид физиката си. Същевременно тя е и кокетка, абе откъдето и да я погледнеш, си е жена… Сигурен съм, че макар и за кратко в Париж, вие няма начин да не срещнете жена, която… яде сандвич. Много хубаво наистина ядат сандвичите парижанките… Особено пък, когато са красиви…



Особено ще ви впечатли оня жест с ръката – как само тя, парижанката, посяга и „копва” с елегантни пръсти неизменната зелена салатка от сандвича, как я придърпва към устните си – е, това наистина си е цяло представление… Което ще ви поразведри и, как да ви кажа, така отвътре ще ви развълнува. Да, по парижки…"



Българските следи



Доста се потрудих, но открих и няколко „български” тайни в любимия град, признава Димо Райков. Едно от тези „български” места е иначе неугледното кафене, по-скоро кръчме - „Ла фурми”.



Вдясно от него е залепено едно ресторантче „Табака”, което се оказа, че е носител на една наистина интересна „българска” тайна.

Оказа се, че този „табак”, където можеш да си купиш не само цигари, но и да пийнеш и хапнеш, бил на трима братя. Които били…българи, тоест французи с българско потекло…



Прадедите на тези нашенци се били заселили във Франция още преди векове. И до ден днешен са запазили носиите, обичаите, дори понякога се явяват по телевизията и играят български хора. Най-сигурно обаче и най-лесно ще ви бъде да се докоснете до българи в Париж, когато отидете в българската църква. Тя вече не е на старото си място в Руската църква, а сега си има свое помещение в 18-и квартал.



Как се спасяват душите на проститутките



В Париж съществува единствената в света църква на проститутките, разказва Димо Райков. Тя се намира в най-пикантния квартал „ Пигал”.

"И в една ранна утрин, когато „Улицата на греха” тъкмо заспиваше след нощната си „дейност”, аз видях как една жрица на любовта излиза от един бар – по всяка вероятност работното й място, и се шмугва в един вход. Взрях се и чак тогава проумях, че проститутката всъщност бе влязла в… църква



Да, най-после разгадах тази наистина най-пикантна тайна на плас „Пигал”, а и на Париж.

Малцина знаят, че единствената църква на проститутките, която официално функционира и днес, е параклисът „Санта Рита”, който се намира срещу световноизвестното кабаре „Мулен Руж” - на партера на една сграда на булевард „Клиши” 65. Тя е открита още през 1952 година. Нейният „родител” е бил един абат, загрижен за погубените души в неговия квартал. Църквата е била посещавана някога от световноизвестния писател Хенри Милър и от много проститутки. Света Рита е тяхната покровителка. Това магическо убежище на скитници, нехранимайковци и тям подобни люде през петдесетте години е вдъхновявало и Селин".



Продава ли се Айфеловата кула



Това е една малко известна, но доста интересна тайна, свързана със символа на Париж и Франция. Историята всъщност представлява един разказ за това как известен търговец на желязо по онова време станал лесна плячка на един изпечен, но и невероятно изкусен мошеник с австрийско потекло – Виктор Люстиг. Чрез зашеметяваща и ювелирна „акция” този Люстиг успява да заблуди търговеца и да му продаде Айфеловата кула за скрап.



Нещастният човечец се осъзнал чак когато, снабден с фалшив нотариален акт, отишъл пред входа на гигантското съоръжение, за да влезе във владение на придобитата си с цената на милиони франкове собственост.







ПИСАТЕЛЯТ ДИМО РАЙКОВ: Французите се чудят защо все искаме да се надскачаме един друг



- Париж е град мечта за хората по цял свят. Какво е за нас, българите?



- За нас, българите, Париж е оня град мечта, който можеш да докоснеш и усетиш, дори като пътуваш към него във въображението си. Това е най-вълнуващото приключение – без куфари, без аерогари… завиваш се през глава и тръгваш. Затова и обичам да казвам, че Париж никога няма да загине, защото той е олицетворение на човешкия стремеж към свобода, съвършенство и светлина. Многото българи емигранти в града край Сена, обикновените туристи, с които съм разговарял често, споделят пред мен, че стъпвайки там, сякаш преоткриват едно приятелство. Всяко кътче, всяка улица им се струват близки, познати по един романтичен начин.



- Как извървяхте пътя от Малко Търново до Париж?



- Роден съм в Малко Търново. Това бе най-закритото и охранявано градче в рамките Варшавския договор, на границата с Турция. Там не можеше и пиле да прехвръкне. Представяте ли си какъв културен и психологически шок изживях, когато за пръв път се озовах на световния булевард „Шанз Елизе”. Отидох в центъра на света. И никога няма да забравя това – тогава изпитах истинския дъх на свободата. Да тръгнеш от „Шанз Елизе”, от Триумфалната арка надолу към площад „Конкорд”, да се блъскаш в хората… Много интересна работа, аз се блъскам в тълпата, а те ми се извиняват! Париж те приласкава, обгръща те и не те пуска.



- Кое качество на парижани най-много харесвате?



- Парижаните невероятно ценят личното пространство на всеки един човек, границите на индивидуалната му свобода. За съжаление у нас това качество изобщо не е на почит. Французите са изключително освободени и естествени в поведението си. Те са избрали да покрият по-голямата част от най-известния си булевард не със скъп мрамор или плочки, а с обикновена пръст. По алеите на Сена – също. И тогава разбрах откъде идва енергията на този град. В парковете и градините видях хора, които без притеснение правят това, което диктува настроението им, без да им пука какво ще каже този или онзи.



Събуват си чорапите, махат обувките си и ходят боси, за да докосват земята. Всяко паве в Париж е заредено с енергия. Залезът над Париж е също нещо неповторимо. Две години дебнех, за да направя снимката от корицата на последната ми книга, на която слънцето прихлупва величествената катедрала Нотр Дам. Филип, синът на генерал Дьо Гол, много интересен мъж, с когото имах честта да се запозная, ми разказа една от тайните на великия държавник. Преди да почине, той му разказал, че за него най-великият миг в живота му е бил, когато привечер е отивал именно пред Нотр Дам, за да наблюдава заника на слънцето.



- Какво представлява българската общност в Париж в момента?



- В първата ми книга „Париж, моят Париж” надниквам в живота на българите, успели в Париж – художника Никола Манев, жената най-добър лицев хирург жена в света Дарина Кръстинова, журналистката Румяна Угърчинска и много други. Това е така наречената успяла стара емиграция. Новата емиграция е икономическа емиграция. За съжаление нашите емигранти са най-разпокъсани като общност.



- На какво се дължи този факт?



- В момента пиша роман на тази тема и, дай Боже, да успея да достигна до някакво прозрение. Все ми се струва, че българският ген и характер си казват своето. Новото поколение българи в Париж иска за ден-два да забогатее и да превзема града. Преди три години в залата на ЮНЕСКО наблюдавахме концерт на наши танцови състави. До мен седеше французойка, която се оказа, че има интерес към родния фолклор. Заприказвахме се и тя ми каза:



Мосю Райков, те много хубаво играят, но защо имам усещането, че вашите танцьори се държат като на състезание, а не играят за удоволствие. Сякаш всеки един от тях иска да надскочи другия. Кому и какво искат да докажат?” На друг концерт бях потресен от държанието на наша известна певица, кавалерски няма да споменавам името й. Излизайки на сцената, тя видя посланичката ни във Франция Ирина Бокова и се разкрещя: „Госпожо Бокова, виждам ви, виждам ви”. Преводачът на събитието онемя, а французите сконфузно преглътнаха нелепостта на ситуацията.

Няма коментари: