ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"

ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"
(за повече информация кликнете върху снимката)

понеделник, 15 април 2013 г.

ПИКЛИВА ВОДА…






Като се извинявам на пуританите за малко игривото заглавие, чийто смисъл ще усетите по-долу, бих искал да кажа, че този мой текст е породен от смъртта на доайена на бг-емиграцията в Париж – Рафаел Алмалех, както и от реакцията на мои читатели по повод публикуването на страницата ми във Фейсбук на един откъс от книгата „BG емигрант в Париж”.

В този разказ има толкова неща, коит...о и сега ги разнищваме... А книгата ми е публикувана още през 2008 г. Значи?

Ами, значи все тъпчем на едно и също място...

Събитията от последните месеци, тяхното развитие окончателно ми показаха, че ние, българите, си заслужаваме съдбата.

Ще го кажа директно - ние сме обречени и в България, но май вече и в чужбина...

Тази сутрин ме разлюляха думите на един млад човек, който със семейството си от години живее в Северна Франция. Той ме моли като мой читател с огромна болка да му кажа защо французите се отнасяли към нас с голяма доза расизъм и дискриминация...

Какво да му отговоря? Как да му го обясня? Че ние първо не сме си оправили собствената къщичка, вижте как мирише в нея, вижте как дебелите Цецки, харчили като за световно по тая пуста чужбина, пак се стягат да ни управляват, вижте как клановото ни общество така се е оплело, че...

Вижте какви избори ни чакат – избори без право на равен старт и възможност за избор…

Вижте какво си говорят министри и шефове на медии – предоставям ви откъс от прочутия вече диалог между една главна редакторка и нейния шеф-тогава собственик на вестника й:

Svetlana: С Миро (земеделския министър Мирослав Найденов - б.р.) е странно... Аз имах договорка с него и Венелина (Гочева - б.р.) поиска да дойде и тя... явно не й е... комфортно да ме оставя сама... Миро ни посрещна със следната реплика: "Аз говорих с премиера и той ми каза: много те моля, настоявам да помогнеш на двете момичета..." Извика си хората, до Нова година трябва да хвърли бързо пари за нас, след Нова година - още повече. Търсим законова форма, нямаме право без агенция, абсолютно откровено обясни, че трябва да похарчи едни 20 млн. догодина за медиите

Ogi: скромно...

Svetlana: сега виждам как се вземат пари от държавата...

Ogi: някои само от това живеят

Svetlana: Разбираш ли, ние седим и обсъждаме не какво точно да направим, а за какво да ни дадат пари и как да мине законно..

…..

Как да го коментираш това? И само това ли?

А най-страшното е не нещо друго, а реакцията на обществото.

Каква реакция?

И на кое всъщност общество?

Защо продължаваме да се правим, че нищо не е станало, а и не става в тази наша страна?

Защо не кажем ясно и на висок глас:

- Ние не искаме повече да ни управляват алчни, крадливи и без сърца политици!

Ето, това е най-кратката и най-нужна сега на българина програма!

Хора с морал са ни нужни, да не крадат, да не лъжат, да имат сърца…

Програми, петиции, директиви… Вятър… Колко струват всички тези хартийки, когато са в ръцете на крадци и нечестни люде?

И когато суверенът казва – е, какво толкова е станало, че кой няма да бръкне в кацата с меда…

Затова – просто трябват хора с морал! От двете страни на гражданския договор –власт – народ…

Морал, морал и пак морал…

Оп, сега обаче започва трудното.

Защото къде ги тези хора днес в България?

В тази страна, в която всичко и всеки е оплетен в паяжината на статуквото и на гнилочта…

Където поразровиш, в която и произволно взета област да „поразмърдаш” нещата, излиза… тиня…

И тук едно малко отклонение - вчера в цетъра на Париж чух сръбска реч… Майка отговаряше на детето, което я питаше, показвайки й една застояла в градинка вода, какво е това. Сръбкинята хич не се чуди – ове е пиклива вода…

ПИКЛИВА ВОДА…

И аз се разсмях – хубаво ми стана, да, нашенско, родно…

И в следващия миг се сетих за онова, което сутринта бях прочел.

За това, че за година били „произведени” 1600 професори в България?!? Ало, къде го има това? Че то наука няма, образованието ни е ужас, а те… И то - 1600… И вижте какво казва този академик Юхновски – нужно било да се преразгледат критериите, защото вече трябвало поне по пет публикации в чуждия печат да имат кандидатстващите за … доценти?!? Че досега по колко ли публикации са изисквали? Значи хора като моя милост пишат и издават книги, които имат хиляди, десетки хиляди читатели, книги, които се пишат години наред и за които се взема, ако се вземе, хонорар колкото една заплата на професор… А тези тарикати на прехода, дори и без пет публикации – доценти,… И след това реват – ама защо нашите звания не се признават в чужбина? Ами, кой да ви ги признае, как да ви ги признае? Кой и как да отдели в този кюп зърното от плявата? Отделно бих дал предложение да се проверява грамотността на тези доктори, доценти, професори, че и кореспонденти, че и академици… Аз поне познавам няколко дузини от тях, на които съм редактирал текстове с такива елементарни правописни грешки, та и сега още изтръпвам…

Господи, 1600 професори на година!!! Хайде, сметнете по колко учени глави на месец са излизали от „контейнера”, наречен „българска наука”?

Но тук има нещо друго – още една брънка от желязната „хватка” на властта.

Не ви ли става ясно защо нямаме гражданско общество, защо нямаме интелигенция? Ами как ще имаме, че тя също е оплетена… Тя си кротува, тя си „кюта”… Защото иначе …

Ето, почти никой не реагира на моите думи по повод смъртта на Рафаел Алмалех, най-възрастния българин в Париж, който помагаше на толкова българчета… Да, бат Рафи, един достоен човек, не е интересен нито за медии, нито за читатели!

На никого не му пука, че той, заслужилият българин, ще бъде погребан от парижкото кметство - там, в общ гроб, без име, без дори и знак някакъв…

Но за Слави, за разните мижитурки в стил ала Мартин Захариев и още куп чалга-политици и певици непрекъснато се препубликуват материали...

Ами вижте какво се публикува във Фейсбук, в Интернет, вижте какъв весел панаир кънти...

Само за пример – във Франция, страната, където пенсиите и заплатите започват от 1000 евро нагоре, непрекъснато има недоволство, непрекъснато има стачки… А какви медии, какви разследвания… И как винаги на прицел са политиците им – ето, в момента по френското радио пак се подиграват на Оланд, както преди на Саркози…

Е, Франция, абе, айде стига с тези петли, знаеме ги ние тях…

Да, за какво тогава да говорим?

За какво тогава хора като мен да продължават да гълтат жабета... За да се изпъчи някой платен партизанин-льохман и да ми каже - айде бе, изменник, предател, ти ли ще ми даваш акъл... Знаем те ние теб…

Тъжно, ама много тъжно...

Казвам го за кой ли път - няма друга такава страна като България, няма други такива хора като нас, българите... Който не вярва, нека да дойде в чужбина, да поживее поне няколко години и тогава ще разбере колко сме далече, ама толкова далече от нормалния свят...

Всъщност дали ще разбере?

Да, пиклива вода…

Париж

Димо Райков

Няма коментари: