Вчера бе 24 май, тоест оня велик празник на Грамотността. И може би поради това целият Фейсбук бе препълнен с ...безграмотност... Да не говорим за постовете на чужди езици, да не говорим за уж диалектно-сладникавия диалог, на който някои с удоволствие си разменят "велики" мисли, а да говорим за нещо съвсем елементарно - къде се пише запетая... Ето само един пример - когато се обръщаш към някого, в повечето случаи - когато му благодариш за нещо, името на този, към когото адресираш благодарността си, трябва да е оградено със запетайки. Иначе си е просто... неграмотност. Да, неграмотност, чийто ден-празник бе вчера... Всъщност на кого ли му пука? Я ги виж нашенците как са се юрнали днес натам, да, натам, към "светлото бъдеще"... Тоест към безграмотността... Да, все едно и също от памти века, все унило, тъжно... И безкрайно неграмотно... Дий, дий...
Пиша тези редове с огромна болка.
Преди дни,когато представях новата си книга в България, видях един афиш-покана за някаква дискусия в елитен наш университет. Взрях се - Господи, нещо като основен докладчик за грамотността бе една особа, на която доста време аз оправях елементарния й български език като редактор. Тя,която не знаеше езика, тоест бе неграмотна, сега щеше да дава акъл на младите за... грамотността... И то от висотата на научната си титла...Да, наистина сме уникални ние,българите - всеки прави онова, което всъщност най-малко умее. Че и титли получава за това, че и овации...
България - страната на професорите на килограм, на университетите на килограм...
България - страната на неграмотността, на вопиющата безхаберност, която обаче управлява, която учи, която се възпроизвежда... И която бива не само изтърпявана, но и как само, с какво удоволствие и "кеф", бива приемана за начин на живот...
Някой ще ревне - ама защо, г-н Райков, обиждате? Ще отговоря - как се нарича този, когото от сутрин до вечер учат как да гласува, "бомбардират" го да гласува, на когото му обясняват дълго и напоително, като на малоумен, къде какво да зачеркне, как да сгъне хартийката, как да... А нали даването на гласа е личен акт... На един осъзнат, нормален човек... Значи? Да, значи...
Димо Райков
П.П. Току-що гледам по Нова телевизия репортаж от една махала във Видин - явен, ама толкова явен и нагъл пазарлък за...купуване на гласове. Дай 30 лева и готово, казва единият нашенец, нещо като тартор в махалата, ще имаш 66 имена...
Е, за какво да говорим, за какво да пишем... И това е в България от 21 век, днес, 25 май 2014 година...
И,убеден съм, така ще бъде и след ... сто години на тази наша територия...
Всъщност този репортаж, както и последвалият го от Бойница - най-бедната община в Европа, е своеобразен символ на живота в България - направили хубав, нов път до селото по проект от Европа, но по него минава един-единствен автобус на ден. А и той, хубавият, европейски път води до... едно"ослепяло" от беднотия и липса на люде селище - килнатата постройка на автобусната спирка в центъра е облепена с некролози... Възрастен мъж почти проплаква - синът ми завърши компютърна специалност, отиде на бригада в Америка и остана, сега там е шофьор на тежкотоварен камион, казва, че няма да се върне... А и какво да прави тук...
Да, иначе хубав път. Всъщност път до никъде...
Да, път до... България...
Няма коментари:
Публикуване на коментар