ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"

ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"
(за повече информация кликнете върху снимката)

вторник, 27 май 2014 г.

БОБОВ ДОЛ – ЛИЦЕТО НА БЪЛГАРИЯ НА ИЗБОРИТЕ…



Няма такова чудо днес, в 21 век, няма подобно оскотяване никъде в света!
Репортажът, който гледах тази сутрин по Нова телевизия от Бобов дол директно, ме разлюля, смая и шашардиса… И изпитах същото безсилие, което изпитвам, когато в чужбина видя как нашенци обграждат суперите на Франция и чакат да се награбят с току-що изхвърлените храни-отпадъци в казаните…
Преди време бях готов да скоча на една французойка, която, разбрала, че съм българин, каза – а, от ония, бавноразвиващите се…
Но сега как ли бих реагирал...
Щом ти мълчиш, щом кротко, като добиче, живееш като първобитен човек, щом заставаш от 2 часа сутринта и чакаш часове, за да вземеш килограм кренвирши, щом се биеш със зъби и нокти за едно парче суджук, щом се обаждаш на съпруга си с грейнало лице да му се похвалиш, че си взела месце за обед… Какво е това?
И за какви избори ми говорите вие – Борисов, Радан, Кунева, Бареков, Станишев, Първанов… Какво струва вашето „мерене” на ония ви работи пред това оскотяване? Не ви ли е срам да съществуват днес във вашата страна, която управлявате и яко доите, подобни средновековни картини. И то днес – в 21 век… В центъра на Европа…
Обръщам се и към моите приятели във Фейсбук – не ви ли е срам, не изпитвате ли усещане за грях към родителите ви, към бъдните ви деца, внуци, правнуци, та да пълните тук страниците с призиви за гласуване, със сърцераздирателни болки за някакво си място на евродепутат, а в същото време един български град да живее скотски? И то само той ли живее така?
Да, преди вряме бях готов да скоча на тази французойка, мислех, че е обидила моята страна, мен, българите…Сега вече не бих реагирал така. Сега бих казал – да, госпожа, права сте!
Между другото, аз съм може би единственият, който още преди трийсетина години написа една книга за миньорите в Бобов дол. За онзи стар рудник „Бово дол” с надписа „Богь на помощь”… Да, в онова време… И описах онова, което видях през трите месеца работа в мините на Бобов дол. И получих шамарите на тогавашната власт… И сега за мен, десетки години след онова време, беше ужасно да видя, че това иначе симпатично градче не само не е мръдвало и сантиметър напред, а просто е затънало – и то яко, в калта на бг-безразличието… Както всъщност е затънала и цялата страна…

П.П. В Нова телевизия на стола сяда… Да, кой друг, Бойко Борисов…И се започна пак – изборите, изборите, изборите, ние победихме, ние ги смачкахме…
Кого сте победили, г-н Борисов, кого сте смачкали…
Да, въпроси, въпроси, въпроси… Които пак ще останат без отговори. Пак… До следващите избори…
Дий, народе, дий…
Ех, Българийо, ех, Бобов дол…
Не, наистина никъде го няма това – да бъдеш скот, да живееш все едно си в Средновековието и същевременно да се блъскаш на опашка да… гласуваш за някой дембелин, зализан и охранен, надменен,чието име никога не ще узнаеш… За да може той да получава още години наред заплата, която се равнява на хиляди пъти повече от паричките на теб, нещастника, ровещ земята и дишащ мръсния въздух… И чакащ часове, дни за парче… месо…
Да, няма друга такава държава, няма…

Димо Райков
Париж

Няма коментари: