БОГОВЕТЕ СИГУРНО СА ПОЛУДЕЛИ...
Вчера успях да гледам по новините на една българска телевизия сценки, които ме втрещиха!
Аз съм бил потопен в атмосферата на парламента години наред, но такова чудо не бях виждал...
Става един бивш министър, който носи "храбро, с достойнство и чест " званието "Мултак на републиката" и високо заявява от трибуната, със сърцераздирателен тон - Студентите искат морал! Ние трябва да им го дадем! Всички мутри - вън!
Да се смееш ли , да плачеш ли... Той, носителят на това "почетно" звание, дадено му лично от... Илия Павлов... А всички знаем кой е Илия Павлов, нали?
Аз също помня добре този "борец" срещу мутрите. Преди години, когато нямахме какво да ядем, когато България за пореден път умираше, минавах по любимия си маршрут край хотел " България"... Булевардът беше посивял - и от липсата на хора, и от мъртвите лица на случайните минувачи... И ... изведнъж - водопад от музика, о, каква музика... Погледнах през прозорците и ... Този същият, да, днешният борец срещу мутрите, играеше хоро, до него най-видните мъже на републиката... И планини, ама планини с месо, деликатеси, бутилки по масите... После разбрахме, че днешният "борец" срещу мутрите празнувал рожден ден...
Да, а сега щял да громи мутрите, тоест, себе си... Със същия плам, както и едно време громеше бутилките с уиски в кафенето и ресторанта на писателите в компанията на Джагаров и сие... Както и лапаше народна пара и в многобройните си командировки-екскурзии като министър до Париж, ухилен и доволен, под възхитените раболепни погледи на слугинажа...
След него обаче стана друга одиозна личност на прехода - Йордан Цонев... И той като започна една бясна "борба", и той, прегърнал възгласите на студентите за морал, се опълчи срещу ... мутрите... - да, всички мутри вън! Да започнем от твоя началник, който е най-голямата мутра...
И стана тя една...
Че като се развихри "ситуацията", тоест, "битката за морал"......
Господи, видели ли сте такова нещо - битка, гигантска битка за морал, водена от... неморалните?!?
Че като тръгнаха едни безлични и тъпи физиономии да се надпреварват... Че като започна едно мръсно бельо да се размята...
- Ти защо назначи любовницата си за шеф...
- А ти защо назначи балдъзата си...
- А ти...
Връх бе изказването на сегашния министър на финансите. Да каже такива думи такъв човек, с такъв пост в момента... Значи нещата са просто трагични...
- Знаете ли каква длъжност е изпълнявала дамата, която е била началник на кабинета на Дянков? Знаете, нали? Всичко друго, но не и началник на кабинета...
Залата се смълча. Да, защото всички наистина са знаели...
Но мълчанието трая секунди. После пак я подкараха...
В момента, когато пиша тези редове, едно младо и умно момиче ми изпрати следното съобщение:
- Явно това е нашата карма. Един народ без съвест, без поглед назад към историята е обречен да се лута. Да, г-н Райков, обречени сме! От самите себе си!
В такива моменти обичам да казвам - без коментар...
Да, без коментар...
А изборите се задават...
И пак идва... статуквото.
Да, не може да им се отрече професионализма на ония, които дърпат конците - пак победиха...
Димо Райков
Париж
Вчера успях да гледам по новините на една българска телевизия сценки, които ме втрещиха!
Аз съм бил потопен в атмосферата на парламента години наред, но такова чудо не бях виждал...
Става един бивш министър, който носи "храбро, с достойнство и чест " званието "Мултак на републиката" и високо заявява от трибуната, със сърцераздирателен тон - Студентите искат морал! Ние трябва да им го дадем! Всички мутри - вън!
Да се смееш ли , да плачеш ли... Той, носителят на това "почетно" звание, дадено му лично от... Илия Павлов... А всички знаем кой е Илия Павлов, нали?
Аз също помня добре този "борец" срещу мутрите. Преди години, когато нямахме какво да ядем, когато България за пореден път умираше, минавах по любимия си маршрут край хотел " България"... Булевардът беше посивял - и от липсата на хора, и от мъртвите лица на случайните минувачи... И ... изведнъж - водопад от музика, о, каква музика... Погледнах през прозорците и ... Този същият, да, днешният борец срещу мутрите, играеше хоро, до него най-видните мъже на републиката... И планини, ама планини с месо, деликатеси, бутилки по масите... После разбрахме, че днешният "борец" срещу мутрите празнувал рожден ден...
Да, а сега щял да громи мутрите, тоест, себе си... Със същия плам, както и едно време громеше бутилките с уиски в кафенето и ресторанта на писателите в компанията на Джагаров и сие... Както и лапаше народна пара и в многобройните си командировки-екскурзии като министър до Париж, ухилен и доволен, под възхитените раболепни погледи на слугинажа...
След него обаче стана друга одиозна личност на прехода - Йордан Цонев... И той като започна една бясна "борба", и той, прегърнал възгласите на студентите за морал, се опълчи срещу ... мутрите... - да, всички мутри вън! Да започнем от твоя началник, който е най-голямата мутра...
И стана тя една...
Че като се развихри "ситуацията", тоест, "битката за морал"......
Господи, видели ли сте такова нещо - битка, гигантска битка за морал, водена от... неморалните?!?
Че като тръгнаха едни безлични и тъпи физиономии да се надпреварват... Че като започна едно мръсно бельо да се размята...
- Ти защо назначи любовницата си за шеф...
- А ти защо назначи балдъзата си...
- А ти...
Връх бе изказването на сегашния министър на финансите. Да каже такива думи такъв човек, с такъв пост в момента... Значи нещата са просто трагични...
- Знаете ли каква длъжност е изпълнявала дамата, която е била началник на кабинета на Дянков? Знаете, нали? Всичко друго, но не и началник на кабинета...
Залата се смълча. Да, защото всички наистина са знаели...
Но мълчанието трая секунди. После пак я подкараха...
В момента, когато пиша тези редове, едно младо и умно момиче ми изпрати следното съобщение:
- Явно това е нашата карма. Един народ без съвест, без поглед назад към историята е обречен да се лута. Да, г-н Райков, обречени сме! От самите себе си!
В такива моменти обичам да казвам - без коментар...
Да, без коментар...
А изборите се задават...
И пак идва... статуквото.
Да, не може да им се отрече професионализма на ония, които дърпат конците - пак победиха...
Димо Райков
Париж
Няма коментари:
Публикуване на коментар