ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"

ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"
(за повече информация кликнете върху снимката)

неделя, 24 ноември 2013 г.

ПАМЕТТА - НЕЩОТО, КОЕТО ВИНАГИ ИЗНЕВЕРЯВА НА БЪЛГАРИНА...



Читател ме попита вчера - г-н Райков, Вие, който винаги сте непримирим борец, защо нещо сега, при тази окупация на студентите, не сте толкова възторгнат...
Понечих да му напиша отговор. Но после видях, че друг мой читател пък е поискал чрез чичко Гугъл да прочете един мой текст, публикуван в моя блог "Директно", както и на страницата ми във Фейсбук, в "Електронен вестник" и десетки още други медии...
Няма нищо странно в това, нали...
Странното бе, че този текст го бях написал, както си личи и от датата под него, още на 25 февруари!?!
А да си припомним какво бе тогава...
Да си припомним - да, онази революция, пак на младите, февруарската... И то само преди месеци...
Тогава спомняте ли си кои бяха най-върлите врагове на младите?
Кои се гавриха с младите, кои казваха, че са платени, че са нечии слуги...
Да, същите тези, които сега са най-големите поддръжници на студентската окупация...
И заради които написах тогава този текст.
За мен онова, което започва през февруари, продължава и сега...
За мен младите и преди, и сега са едни и същи...
Различни са само ония, които и тогава, и сега са ги "хванали"... Но различни само цветово, по партизанлък, а иначе са еднакви...
За да може в края на краищата статуквото пак да се спаси...
Кои са тези, които и преди, и сега, "хващат" младите?
Ами вие сами може да си ги намерите. И то без каквито и да е усилия. Само един жокер - потърсете ги преди всичко чрез нашето, българското тарикатство... Което в тези дни пак се е развихрило...
Прочетете внимателно този мой "остарял" текст, публикуван в "Електронен вестник". И ще усетите, дори и тези от вас, които ще потръпнат от нещо като злобичка, сигурен съм, че ще има и такива, иначе нямаше да сме българи, че май съм бил прав...
Всъщност по този начин и отговарям на моя читател.

"Гро какá будá" или не забранявайте на българина да мечтае!
26 Февруари 2013
Димо Райков

Димо Райков. Снимка: личен архив

Странна е тази наша държава, странна е тази наша българска душа…

Най-големи майстори сме да завиждаме и да мразим. Ако няма кого, тогава мразим себе си… Просто национален спорт…

Световноизвестни лекари доказаха, че в основата на всички най-тежки болести е завистта. Значи затова сме в челните редици, нали?

Един спомен. Отпреди 16 години. Господи, цели 16 години… Колко къдрав бях тогава, колко черна бе косата ми, колко наивна душата ми…

Притиснати с моята дъщеря Яна, тогава ученичка, ние бяхме на предела на възторга си… Над нас, на малкото балконче на Президентството, стоеше той, нашият, така мислехме тогава, аз и го написах в „Литературен форум”, президент Петър Стоянов… Да, стоеше нашата надежда…

Ние тогава мечтаехме…

Защото месеци преди това – млади и стари, бяхме по улиците, борихме се за достойнството си. Тогава не знаехме още, не, ние изобщо не го допускахме, че ще ни излъжат. Тогава, пак повтарям, ние мечтаехме… И вярвахме…

В същото време червените говореха, че са ни давали пари, по пет лева, Господи, по пет лева, да стачкуваме…

Сега, не само червените, а и същите, с които бяхме там, по улиците, а и при президентството, пак казват на протестиращите – тези са платени, това е сценарий…

Тогава ме болеше много. Защото аз бях излязъл на улицата заради себе си, заради дъшеря ми, заради мечтата… Просто заради желанието да живея в една нормална страна, с нормална заплата, с морал…

А какво излезе?

И ето, сега същата плоча… От седмица България е пак полудяла. И пак част от народа тръгва да… мечтае… И пак другата част я спира, ехидничи, подиграва се дори, нарича протестиращите „шайка идиоти”…

Защо?

С какво сърце са тези вечни вампири, съмняващи се все в сценарии, в нечия намеса… И не даващи правото на българина да бъде със сърцето си…

Вижте, аз ще бъда откровен. Аз почти съм сигурен, че и сега мечтателите пак ще бъдат излъгани. Не може да бъде иначе.

Защото страната ни се казва България. И защото те, протестиращите, обявиха – искаме смяна на статуквото, искаме тотална смяна на политическата система… А това не се прощава.

Министър от досегашното правителство казва – вижте как са навързани в разните там дружества – опозиция, управляващи, жени, деца, сестри… Да, всички от Схемата са уредени с постове във важни служби, скъпоплатени… Всички във властта, бивши, настоящи, опозиция – са като едно еднолично дружество, оплетено с останалите еднолични дружества от СХЕМАТА.

Французите имат един симпатичен израз, който дечицата научават още с първите си стъпки в училище - gros caca boudin…

Да, гро какá будá…

Странно, нали? И съвпадащо с онази думичка, която взриви България… Разбира се, съвпадението е случайно, още повече – тук ударението е на последната сричка…Френска му работа, нали? Всъщност какво значи този израз. Буквално преведен значи ГОЛЕМИ АКА НАВЪРЗАНИ…

Колко точно, нали?

Ето, това представляват днес, след 23 години театър, политическите влъхви на България – ГРО КАКА БУДА… Няма сини, червени, зелени, пембени…Има ГРО КАКА БУДА… Да, хем големи, хем…, хем яко навързани…

И как мислите – тези навързаните, ще се дадат ли лесно на младите и неопитните… Я вижте какъв обстрел, а и отстрел им направиха само за ден-два…

Я вижте как платените партизани взеха на мушката мечтателите на България – били такива, били онакива, нямали опит, нямали искания, нямали това, онова, това не можело, онова – също… Конституцията не го позволявала, законите… А човешкото в човека позволява ли го?

Ало, българи, ако наистина сте българи, оставете мечтателите да … мечтаят! Оставете искащите да живеят с достойнство и морал да бъдат като хората в нормалните страни…

Ало, партийците български, не правете това, което направихте с нас преди 16 години… Смачквайки мечтателите, вие всъщност смачквате себе си…

И знайте - вече България не е същата! Духът на Свободата вече е изпуснат.

И да ги смачкате, вие вече сте обречени, обречен е вашият порочен начин на правене на политика, защото вашето е политика за себе си, а не за онези, които са ви избрали. И те ще ви го напомнят. Дори и сега да ги излъжете пак…

Онзи ден присъствах на стачка на френски учители. С тях и около тях видях и шофьори на автобуси, студенти, работници…

Аз, българският неверник, им викам – защо стачкувате, ще ви излъжат… Младо момиче се обърна към мен, щеше още малко да ме зашлеви:

- Господине, ние стачкуваме, защото знаем, че властта ще ни чуе. Просто те нямат друг избор. Иначе и те, а и ние знаем какво ще стане…И вижте какви сме единни! Защото обичаме свободата! Няма по-хубаво нещо на света за един човек, господине, от свободата и достойнството…

Тръгнах си. Прибрах се в квартирата. И пуснах моята връзка с моята България – интернет гъмжеше – ле-ле, тези протестиращи колко са елементарни, леле, какъв сценарий, леле, та те нямат искания като за хората, леле, ама тези са същите, леле,ето един се изпикал на улицата, тоест опикал протестите… И ирония, елементарна, но все пак ирония, и подигравки…

Да иронизираш и се подиграваш на дръзналия да отстоява достойнството си… Е, това го може наистина само българинът…
Отворих прозореца – погледнах Сена… Чудната река на Свободата… И душата ми, моята българска, изстрадала душа, проплака… Какъв е този наш късмет, каква е тази наша орисия да бъдем все лъгани, да бъдем все разединени, да се мразим като за световно…

И, кой знае защо, се сетих за оня балкон на Президентството, за трепкащото от надежда, притиснато към мен телце на моята дъщеря…

Да, оставете децата на България да направят поне това, което на нас ни отнехте! Оставете децата на България поне да… мечтаят. Иначе… Да, иначе ще бъдете прокълнати и от семето си…

Париж
25 февруари

От страницата на Димо Райков

Няма коментари: