ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"

ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"
(за повече информация кликнете върху снимката)

понеделник, 2 януари 2017 г.

МОЯТ НАЙ-ХУБАВ И ТОЛКОВА ТЪЖЕН ПОДАРЪК ЗА КОЛЕДА...


Моята съседка Донка накара странджанското ми сърце да изтръпне в Париж...
Невероятно - намирах се в подножието ня Айфеловата кула, обичната красавица на татко, която той наричаше гальовно Айфелката, когато попаднах на този пост... Там, при едно от севтовните чудеса, сътворено от геиния на човешкия ум, може би най-хубавото място, където човек може да отиде по Коледа, аз попаднах на ...нашата къща...
Айфелката и родната ми къща в Малко Търново...
Световната красавица, която всеки божи ден се радва на десетки хиляди посетители от цялата планета...
И нашата скромна къща, по която татко и майка цял живот все намираха нещо да оправят, захвърлена там, на няколко километра от българско-турската граница, изгаряща днес от самота...
Благодаря за снимката, Донке! Всъщност благодаря за изтръпването...
Най-хубавият и същевременно толкова тъжен подарък... Когато заведохме татко за последно да види къщата си, тази къща и този чуден двор, за които той даде живота си, на изпроводяк, гледайки с премрежени очи своето място, своята мъка, както казваме странджанци, като обгърна с треперещи ръце стъблата на няколкото фиданки, посаждани с толкова обич, а сега изгорени в основата си, полети с газ или бензин от някой злосторник, сещаш се от кого, нали, той ме погледна объркано и промълви:" Защо сме толкова лоши хората, Диме, ето, за всеки идва времето за тръгване, никой не векува, никой не носи имането си с него там... Как така ще посегнеш на фиданка, как така ще убиеш живот..."
После, преди да влезе в колата, простена:"Било ли е всичко това, Диме, не е ли било...Лъжовен свят..."
И след няколко дни татко отлетя...Както отлетяха и мама, и леля Дочка, чичо Петър, и родителите на Димитрина и Донка, все добри съседи, достойни хора, които отделяха от залъка, за да ни направят нас, децата им, хора...Хора, които никога не ще полеем с газ или бензин едно крехка фиданка... А останаха ония с бензина... Да, българската орис...
Нашата къща...Две години и няколко месеца вече съвсем самичка, осиротяла, но я я виж как се държи, а и напук на злосторниците май се ...кипри... Не се дава, не се предава...
Ех, мамо, ех, татко, ех, наш живот български, странджански...
Благодаря ти, Донке, още веднъж за ...подаръка...
Сполай ти!
Димо Райков

Няма коментари: