НАШЕНСКИЯТ РАСИЗЪМ И ЧАРЛЗ ДИКЕНС
Може ли един малкотърновец да пише за Париж...
Преди време една особа ми "забрани" да пиша за Париж. Единственият довод на това злобно човече бе, и то жена, че аз съм роден в Малко Търново. И аз нямам право да пиша Париж, а и да живея в него, според тази жена, представяща се за доцент, понеже раждането ми в странджанското градче предопределяло, че съм бил втора категория човек и нямам капацитета да пиша за най-красивия град на света и да се радвам на красотите му…
Без коментар, нали?
Висша форма на расизъм! И то по … месторождение…Ужас…В нашата страна едно от нещата, които най-трудно се прощават, е да тръгнеш от почти нищото, о, тогава ти си трън в очите на ония, "богоизбраните", чиито бащи и деди всъщност също са тръгнали от нищото...
Но ето – оказва се, че един от най-големите световни писатели е бил още в средата на по-миналия век в моя край. Бил е в Бургас, село Факия, Малко Търново. Оставил е ценни сведения за живота тогава в нашия край, сведения, които колцина от нас знаят…
И той възкликнал, когато видял и разбрал, че по това време в моя роден град с население около 2500 души е имало две килийни училища и едно девическо…
Бих искал да попитам тази анонимна дама – тя къде е родена. И дали по онова време, за което разказва Дикенс в нейното родно място е имало онова, което е имало като знание и култура в моето Малко Търново?
И чий капацитет всъщност е по-голям?
Ей, хора, ей, българи, идва Новата 2017 година! Поне мъничко през нея да бъдем човеци, да не прецапваме в личното пространство на другия с кални обувки, да го оставим просто да диша... Я се погледнете, я се огледайте - о, има ли някой друг като нас да умее да гледа толкова лошо другия...
Четете какво казва един от най-големите български кардиолози - най-големият убиец за човека е лошото отношение, липсата на топлина, стресът и омразата... Научно е доказано и това, че лошите болести хващат първо онези, които мразят и завиждат... Които гледат лошо...
Без коментар, нали?
Висша форма на расизъм! И то по … месторождение…Ужас…В нашата страна едно от нещата, които най-трудно се прощават, е да тръгнеш от почти нищото, о, тогава ти си трън в очите на ония, "богоизбраните", чиито бащи и деди всъщност също са тръгнали от нищото...
Но ето – оказва се, че един от най-големите световни писатели е бил още в средата на по-миналия век в моя край. Бил е в Бургас, село Факия, Малко Търново. Оставил е ценни сведения за живота тогава в нашия край, сведения, които колцина от нас знаят…
И той възкликнал, когато видял и разбрал, че по това време в моя роден град с население около 2500 души е имало две килийни училища и едно девическо…
Бих искал да попитам тази анонимна дама – тя къде е родена. И дали по онова време, за което разказва Дикенс в нейното родно място е имало онова, което е имало като знание и култура в моето Малко Търново?
И чий капацитет всъщност е по-голям?
Ей, хора, ей, българи, идва Новата 2017 година! Поне мъничко през нея да бъдем човеци, да не прецапваме в личното пространство на другия с кални обувки, да го оставим просто да диша... Я се погледнете, я се огледайте - о, има ли някой друг като нас да умее да гледа толкова лошо другия...
Четете какво казва един от най-големите български кардиолози - най-големият убиец за човека е лошото отношение, липсата на топлина, стресът и омразата... Научно е доказано и това, че лошите болести хващат първо онези, които мразят и завиждат... Които гледат лошо...
Димо Райков
Няма коментари:
Публикуване на коментар