ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"

ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"
(за повече информация кликнете върху снимката)

неделя, 15 декември 2013 г.

КУНЕВА – ПЪРВА В ЛИСТАТА НА „ДЕМОКРАТИТЕ”…



Когато го прочетох това, разбрах, че боговете в България, тоест сред уж демократите, наистина са полудели…
Да се съюзиш с този, който те уби…
И да го сложиш не само в листата за евродепутати, но и на първото, челно място…
Е, това е възможно само в страна като България…
В нея само е възможно и хора като една моя приятелка във Фейсбук, която се кълнеше в какво ли не, че никога не би се съгласила на съглашателство с Кунева, сега изведнъж да кажат – трябва да се обединим, трябва да гледаме напред…
Отдавна вече не искам да попадам в подобни ситуации. Разбрах, че просто е безмислено. Но не се овладях. Реагирах. Защото иначе щях да се срамувам от себе си. От онова, което преживях пред последните десет години, от онова, което сполетя толкова честни и свестни хора у нас…
И ето го и него, моя отговор на тази „ приятелка”…

„ Мирослава, извинявай, но не мога да те позная от коментарите тук - това ти ли си, оная, която познавам, макар и задочно... Ами, вземи си прочети онова, което си писала досега, особено онова за Кунева, и сама си отговаряй на днешните въпроси... Толкова съм огорчен, толкова съм омерзен от такъв начин на мислене... Ами вие роботи ли сте, нямате ли собствено усещане за човешко достойнство... Как може нормален човек-демократ да приеме дори и включване в листата на тази Кунева, а пък вие ми говорите, че щяла да бъде първа, че щяла да повлече и друг... Просто ми е обидно да продължавам. Съжалявам как съм допуснал изобщо да попадна в такава компания... Само едно ще ти кажа, Мирослава - когато преди десетина години, почти умрял, сляп, хората на Кунева, царистите, ме извикаха и ми казаха - ако не искаш да бъдеш с нас, тоест да крадеш с нас, напускай и цял живот ще бъдеш беден и низвергнат, аз напуснах. Без дори да си взема полагаемото ми се възнаграждение за неизползвания отпуск... И две години бях на легло... Прохождах отново, като бебе... И десет години бях без работа... И трябваше да емигрирам на достойна възраст... Да започвам всичко отначало. Всъщност ти това го знаеш от моите книги, за които написа рецензии... Възкръснах. Но никога през тези страшни години не съм и за минута помислял да разсъждавам, както ти сега разсъждаваш, а и някои други тук. А през това време тези царисти грабеха, лъжеха, крадяха като за световно... А нашите майки умираха с по 50 евро пенсия... И ти сега ми говориш да се прегърнем с тези... Това е срамно... Никога повече не искам да чуя за този ваш кръг. Ти знаеш много добре, че моите прогнози се сбъдват. То и не трябва кой знае колко прозорливост за това. Сега само това ще ти кажа - на изборите няма да вземете вече и два процента... Но дори и да ги вземете, дори и този Малинов да стане евродепутат, нима съвестта ви ще бъде спокойна... Нима хилядите отишли си от тоя свят, и то заради тези, с които сега вие се съюзихте, които всъщност убиха демокрацията в България, някога ще ви простят? Ей, хора... На този свят, макар и български, макар и толкова жесток и опростачен, все пак има достойнство, човешко достойнство, без което ние, живите все още днес, сме приживе мъртъвци...”
Накрая писах на тази моя „приятелка” във Фейсбук, че веднъж я бях премахнал от листата си, че тя ми писа след време пак да ми стане приятелка и аз се съгласих, но вече повече не желая тя да ми предлага своето приятелство.
И какво последва…
Вижте мигновената реакция на един „демократ”. Предупредена от мен, че се отказвам от приятелството й, тя веднага прибързва и не аз, а тя ме отписва от листата си… Щеше да е толкова смешно, да, елементарна детска игра, че и по-лошо, ако не бе толкова тъжно и страшно…
Значи за тази толкова объркана „радетелка на демокрацията” аз съм бил просто една бройка, тя сега не се бе замислила върху думите ми, върху болката ми, а върху това, че би имала някакъв пасив във Фейсбук, ако закъснее и ме остави сам да изпълня онова, за което я предупредих…
Господи, какво става наистина с нас, българите…
И с такива ли хора някога ще станем нормална страна…

Няма коментари: