ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"

ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"
(за повече информация кликнете върху снимката)

събота, 7 декември 2013 г.

ДВА РОМАНА НА ДИМО РАЙКОВ

Два романа на Димо Райков през ноември

  Sun, 30 11 2008 13:13:21 GMT  Франция

ДВА РОМАНА НА ДИМО РАЙКОВ ИЗЛИЗАТ ОТ ДНЕС НА КНИЖНИЯ ПАЗАР

Димо Райков, който спечели многобройни почитатели с книгите 
си "Париж, моят Париж..." и "BG емигрант в Париж", издаде нова 
книга, която от днес е на книжния пазар. "Писма до мъртвия брат.
Пансионът. Два романа, благословени от Ванга" ще пренесе 
читателите в една историческа за България епоха, заявява 
писателят. 
Романите са писани преди промените през 1989 г. и отразяват 
духа на онова време, което не бива и не може да бъде забравено. 
Време, което има своите аналози и сега. Текстовете са в 
автентичния си вариант, от което читателят може да си създаде 
представа за творческата и гражданска позиция на автора спрямо 
събитията, на които е бил свидетел. 
Всъщност книгата "Писма до мъртвия брат. Пансионът. Два 
романа, благословени от Ванга" на издателство "Хермес", е своего
рода провокация от страна на един от съвременните български 
писатели към днешния читател. Поднасяйки му два романа, писани 
преди повече от 20 години, Димо Райков нагледно показва, че 
"Живите затварят очите на мъртвите, а мъртвите отварят очите на 
живите", че миналото не трябва да се забравя, но, разбира се, не
трябва непрекъснато и само с него да се живее. . .
Унижаването на човешкото достойнство, малтретирането на 
Духа, унифицирането на индивидуалността и забравата на корена са
според писателя най-отвратителните престъпления, които не 
трябва никога да бъдат премълчавани и подминавани с лека ръка.
Общество, което се крепи на смачкването и "подстригването" 
на достойнството на другия, на липсата на милост към ближния, е 
осъдено на гибел приживе. 
И двата романа на Димо Райков, писани преди 1989 година, 
освен своеобразен и проникновен анализ на онова време, наричано 
от талантливия автор "безвремие", всъщност са един повик към 
съвременника за повече "човешко у човека".
"Писма до мъртвия брат" и "Пансионът" са романи-вик за 
повече духовност, те са пропити от огромната болка на автора по 
нарушената хармония у днешния човек. /НП/
София, 10 ноември /БТА/


Няма коментари: