ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"

ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"
(за повече информация кликнете върху снимката)

неделя, 8 декември 2013 г.

На всички, които са завършили Великотърновския университет

ЗА " ЛЕКА НОЩ"...
На всички, които са завършили Великотърновския университет, а и на всички, които обичат ... живота, тоест жената...

Често критикувам Фейсбук, но има и моменти, когато съм му благодарен...
Ето един от тях. Вижте какъв диалог се "развихри" току-що между мен и моя приятел от Фейсбук д-р Христо Димов, който цитира част от разказ на Бродски...
"Гледката беше направо най-елегантното досега женско същество, чийто умопомрачителен крак бе стъпвал сред нас. Заради такива като нея женените мъже сънуват мокри сънища. Освен това беше венецианка.

Така че преглътнахме на бърза ръка и членството ѝ в Италианската компартия, и свързаното с него отношение към нашите ахмаци авангардисти от 30-те години, отдавайки и двете на западняшкото лекомислие. Мисля, че дори да беше отявлена фашистка, пак щяхме да я желаем все така сладострастно. Тя беше потресаваща, не ще и дума, и когато впоследствие се хвана с възможно най-големия тъпанар от периферията на нашия кръг – някакъв дръвник от арменско потекло с тлъст портфейл, общата реакция беше смайване и яд, а не ревност, и едно мъжко „язък“.

Разбира се, ако поразмислиш, не бива да се ядосваш на леке от лют национален сос върху прекрасна фина дантела. Обаче нас ни беше яд. Защото беше нещо повече от разочарование – беше си предателство на тъканта."
J’aime · · Partager · il y a environ une heure ·
д-р Христо Димов, Elena Banova et 2 autres personnes aiment ça.

Dimo Raikov Докторе, достави ми удоволствие с този текст... И си спомних отново за незабравимия Казандзакис - " Жената е като извор, идва ожаднелият пътник и пие, пие, та чак кокалите на гърба му пукат...После идва друг... И той пие, пие, пие, та..." Спомних си и за първия ми досег с омаята на онова време като студент - първата ми лекция при доцент Георги Данчев във Великотърновския университет. Преподаваше ни по фолклор. Представяш ли си - аз, току-що уволнен от казармата, заобиколен от толкова красиви момичета-цветя около мен, знаеш, Великотърнивският университет по онова време бе почти от момичета, та доцент Данчев, развял буйна грива и опрял се о катедрата, с топъл, но гръмовен глас ме посрещна - Хайде, колега, не закъснявайте, я вижте какви момичета ви очакват...Ха-ха-ха... - Аз се сащисах, а той продължи - Започваме, вижте, колеги, велико нещо е жената. Затова ще ви кажа една народна мъдрост - една жена не мисли за мъж, само когато върви по мост или я ръфче куче...Ха-ха-ха..." Боже, къде е това време, докторе... Оня трепет, онова пърхане на тези толкова хубави момичета наоколо... И за друго се сетих сега - имах щастието мой духовен учител да бъде академик Ефрем Каранфилов. Един достолепен мъж, един рядък ум, който толкова много ме обичаше мен, непознатото момче от оня неизвестен странджански край... Та веднъж академикът ми каза - Винаги у мен ще остане оня спомен от една конференция в чужбина, бяхме толкова вече уморени, пък и все мъже в залата...Изведнъж аз, както четях моя докад на трибуната, усетих как нещо просветна във въздуха, как нещо ни омая... Бе влязла една хубава, ама толкова хубава жена...И изведнъж всичко сякаш се промени... Изведнъж изчезна дрямката и досадата, всеки започна да се надпреварва да се изкаже, за да бъде остроумен... Да, Райков, жената е наистина велико нещо..." Лека нощ, докторе! И още веднъж ти благодаря за възможността чрез този текст да се докосна до ... радостта от живота... Онова, което толкова ни липсва на нас, българите... Да, радостта от живота...
il y a 7 minutes · Modifié · J’aime

д-р Христо Димов Благодаря ти ,Димо! В същия стил на голям писател и ти разказваш красивите неща!Затова и аз сега често като пиша нещо се питам,кое всъщност е по-доброто -Преживяното или споменът!Лека и на теб Димо!
il y a 5 minutes · J’aime

Да, това е... Значи и във Фейсбук може да има полъх, нали...

Няма коментари: