ЕУФОРИЯ…
Тази дума използва репортерката на една бг-телевизия, за да „онагледи” съобщението си, че вече 90 процента от легловата база в Банско била ангажирана от студенти за утрешния им празник. И картината бе впечатляваща – тълпи от студенти пристигаха с радостно озарени лица в планинския ни курорт…
Да, тъжна нашенска действителност…
Докато шепа студенти се борят за справедливост, хиляди други се чудят как и къде да прекарат празника си… Ами, разбира се, как така заради някаква си „въздушна” справедливост те ще пропуснат своя ден – та нима цял живот човек е студент…
И така си върви, така си върви… Напоително, с кеф…
И после, след години, пак някой наивник, какво ти наивник, направо глупак, като моя милост, ще се чуди и мае защо така България е на последно място по способност за мислене…
И защо ли се сещам – съвсем наскоро учениците на Франция изригнаха срещу решението на своя президент относно случая с ромчето от Косово. Присъствах на тяхна манифестация в центъра на Париж. И тогава се чудех – гледай ги тези деца, че нали вече те са във ваканция… Защо не си гледат кефа, а са тръгнали да се борят за едно непознато момиче?
Всъщност наследниците на французите добре бяха научили урока на родителите си – за демокрацията няма ваканция!
Няма празник, няма банкети, наливане с реки от алкохол, няма възгласи – айде стига сега, веднъж се живее…
Затова има нормална страна.
Колко наистина е просто, нали?
Просто ли…
Димо Райков
Париж
Няма коментари:
Публикуване на коментар