Съжалявам толкова много за смъртта преди няколко години на един голям мъж, Стефан Хесел, родоначалника на световното движение "Възмутете се!". Миговете с него, макар и редки, макар и задъхани, бяха, а и ще останат, едно от нещата, които ще ме топлят цял живот и ще помагат с добрата си енергия на моето усещане за света и случващото се в него...
Великият мъж така казваше - господин Райков, винаги трябва да се вика! Животът е толкова кратък, че да мълчиш, да бъдеш в сянката на някой лош човек, и то само заради лична изгода и от страх, е най-лошото на тоя свят. Викай, възмущавай се! Винаги намирай повод за това. Дори и в момента да мислиш, че няма такъв...
А ние...Ние, българите, имаме толкова много поводи за викове, а.. .толкова много мълчим!
Ние не почитаме думите на този мъдрец, а тези на народната ни мъка - "Преклонена главица сабя не я сече", "Со кротце, со благо..."
И мълчим! Така хубаво сме се научили на това "качество", то като че ли е дошло това усещане с майчиното мляко...
Така всъщност е и във всяка една област на обществото ни, дори и това, което представлява то днес.
Мълчим и треперим пред една групичка с прогнил умствен багаж, ледено сърце и нагло и безчувствено усещане за тарикатщина...
Да, това е една от основните ни отлики с оня свят на нормалността. Способността да...извикаш! Всъщност привилегията да...бъдеш човек...
Великият мъж така казваше - господин Райков, винаги трябва да се вика! Животът е толкова кратък, че да мълчиш, да бъдеш в сянката на някой лош човек, и то само заради лична изгода и от страх, е най-лошото на тоя свят. Викай, възмущавай се! Винаги намирай повод за това. Дори и в момента да мислиш, че няма такъв...
А ние...Ние, българите, имаме толкова много поводи за викове, а.. .толкова много мълчим!
Ние не почитаме думите на този мъдрец, а тези на народната ни мъка - "Преклонена главица сабя не я сече", "Со кротце, со благо..."
И мълчим! Така хубаво сме се научили на това "качество", то като че ли е дошло това усещане с майчиното мляко...
Така всъщност е и във всяка една област на обществото ни, дори и това, което представлява то днес.
Мълчим и треперим пред една групичка с прогнил умствен багаж, ледено сърце и нагло и безчувствено усещане за тарикатщина...
Да, това е една от основните ни отлики с оня свят на нормалността. Способността да...извикаш! Всъщност привилегията да...бъдеш човек...
Димо Райков
Няма коментари:
Публикуване на коментар