ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"

ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"
(за повече информация кликнете върху снимката)

неделя, 1 март 2015 г.

ДА БЪДЕШ БЪЛГАРИН НА 1-ВИ МАРТ 2015 Г. ВЪВ ФРАНЦИЯ

                     

Празнично и уникално



         Подобно  нещо не бях преживявал в Париж. От години живея тук и не бях усещал до тази сутрин такова сладко чувство, опиянението, че  съм… българин. Обикновено съм преживявал негативни моменти, свързани с националността ми.
         И ето – днес сутринта, на 1 март, нашият празник на мартеницата,  само за минута-две аз изпитах радост, гордост, че съм българин!
         Да, днес, на 1-ви март,току-що по най-гледания новинарски канал във Франция за секунди се изсипаха толкова и такива суперлативи, толкова хубави думи за България, в частност за нашия спортист Димитър Бербатов, играч на „Монако”, та със съпругата ми останахме смаяни.
         Свикнали почти на негативни новини и емоции спрямо нас, на кадри с разтурени лагери на роми, на крадци по метрото, пак нашенски и румънски патент, на кадри от родината ни, разкриващи вопиюща бедност, ние не вярвахме на очите и ушите си…

         Гласът на диктора ми се стори някак си необичайно тържествен, все едно бе мехлем за изстрадалата ми емигрантска душа…
-         Бербатов е един много интелигентен, красив, спокоен, много успешен българин…
       Е,особено това – „…много успешен българин”, казано от французин…

         После се появи Арсен Венгер, треньорът на Арсенал: ” Бербатов е изключителен футболист, това се дължи преди всичко на много добрата техника, която има.”

         Блан, треньорът на ПСЖ - Париж  подкрепи своя именит колега, не скри също възхищението си:”  Бербатов е централна фигура в Монако, сърцето на Монако, той е много ценен играч.”

         Съиграчите му говореха за него с любов: ” Той е малко срамежлив, но много спокоен, винаги запазва самообладание, той е човек, който знае как другите играчи да го следват, той просто увлича останалите…”
        
         Гледам, слушам и си мисля -  знаят ли нашенци в България   какво значи това в една страна като Франция, където също има доста хора, които много-много не долюбват  чужденците, да се говорят такива слова, от хубави по-хубави, за един българин!
         Минути на избухване, на национална гордост! Особено пък при произнасянето на думите на диктора зад кадър – един много интелигентен, красив, спокоен, много успешен българин…
         Е, какво повече, за да усетиш тръпката, че си сънародник на този млад мъж, че малка България, която много французи и не знаят къде се намира и как се казва столицата й, има такива чеда…

         И „виновник” за това е футболистът Димитър Бербатов, този красив и скромен млад мъж, който в България е заместен от грубия недодялан байганьовски образ на мутрата-герой на бг-времето.
         Да, днес, на 1-ви март, току-що по най-гледания новинарски канал във Франция за секунди изсипаха такива суперлативи, толкова хубави думи за България…
         И нещо като гордост, нещо бистро и тръпно ме обзе – е, значи можем, значи поставени в нормални условия, в атмосфера на истинска конкуренция, но когато никой не ти пречи от завист и злоба, когато си сам, сам, и само сам, когато чрез напрягане на всяка твоя клетка до червено си постигнал нещо, о, това вече е върхът.
         Когато си в нормална обстановка, в която  няма разни теории за конспирации, а просто нормалните хора гледат, чувстват реалността и имат усещания за нейната преценка,  и… признават, тогава ти, българинът, доказваш, че можеш да бъдеш като останалите, можеш и да ги побеждаваш! И то не с цената на хитрост и далаверка, на помощ от батко и татко,  а просто защото си поставен в среда на хора с възможност за равен старт, с равни шансове. В среда, където  животът не е само оцеляване, не е стискане и все мисъл за „утре, утре…”, което „утре”  така и никога не идва, в среда и обстановка на честна надпревара, а не на назначения и предварително известни резултати от състезания и конкурси, в среда,  където хората отдавна са проумели, че той, животът ни, е един-единствен, и му  се радват…
         Днес е денят на мартеницата. В Париж е денят на глътката българска радост, на тръпката национална гордост, подарена на неговия народ от един млад българин – Димитър Бербатов. Да му благодарим! И да тръгнем след него…
         Иначе. Да, иначе…
         Ще продължаваме да вървим подир оня, който ни води  към… никъдето…

Димо Райков


Няма коментари: