Слушам, гледам, изтръпвам...
Един народ, колкото и малък да е той, щом не може, а и не иска по всяка вероятност, да се зарадва поне мъничко на един свой празничен ден, да сведе глава пред паметта, да уважи порива към свобода и смъртта на свои и чужди, да поукроти бесните демони в себе си, просто за миг да помълчи, какъв народ е това?
Да, болен, много болен...
Или просто вече мъртвец отвътре. Приживе...
Един народ, колкото и малък да е той, щом не може, а и не иска по всяка вероятност, да се зарадва поне мъничко на един свой празничен ден, да сведе глава пред паметта, да уважи порива към свобода и смъртта на свои и чужди, да поукроти бесните демони в себе си, просто за миг да помълчи, какъв народ е това?
Да, болен, много болен...
Или просто вече мъртвец отвътре. Приживе...
Димо Райков
Няма коментари:
Публикуване на коментар