Е, сега да си в Странджа... Когато светът се събужда, а земята примира от тръпката на раждането,която я очаква...Хайде към най-хубавото кътче на меката и вълшебна планина! Кокичета,минзухари... И оная само странджанска мъглица, която вдигайки се постепенно, ти разкрива приказната красота на планината девственица...
Пък там ще ви посрещне и онова небе... И онова усещане,че вие,и само вие,сте Бог на това място, в този миг...
А моята братовчедка Златина е приготвила вече странджанския зелник, има още и от деликатеса "дядото" - най- вкусното нещо на този свят...
А за стоиловската алжирка да не говорим - няма по-голям майстор от Христо , съпруга на Златина. А за мановия мед какво да кажа - и тук, в Париж,той,приготвеният от чичо Георги,бащата на Златина, елексир е моето основно лекарство и радост...
А за домашната ракия...
Ами за песните, за измъчените, но пък толкова пълни с надежда за радост от живота странджански песни...
Е,още ли не сте тръгнали, приятели? Току виж,че там,в родното село на моите родители Яна и Петко, сме се срещнали. Защо не,нали?
Пък там ще ви посрещне и онова небе... И онова усещане,че вие,и само вие,сте Бог на това място, в този миг...
А моята братовчедка Златина е приготвила вече странджанския зелник, има още и от деликатеса "дядото" - най- вкусното нещо на този свят...
А за стоиловската алжирка да не говорим - няма по-голям майстор от Христо , съпруга на Златина. А за мановия мед какво да кажа - и тук, в Париж,той,приготвеният от чичо Георги,бащата на Златина, елексир е моето основно лекарство и радост...
А за домашната ракия...
Ами за песните, за измъчените, но пък толкова пълни с надежда за радост от живота странджански песни...
Е,още ли не сте тръгнали, приятели? Току виж,че там,в родното село на моите родители Яна и Петко, сме се срещнали. Защо не,нали?
С поздрав:
Димо Райков
Димо Райков
Няма коментари:
Публикуване на коментар