ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"

ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"
(за повече информация кликнете върху снимката)

петък, 6 март 2015 г.

Янка Рупкина моли за кофичкамляко...

ГОСПОДИ, ДОКЪДЕ СТИГНАХМЕ...ИМЕНИТИ ТАЛАНТИ ДА МОЛЯТ ЗА КОФИЧКА МЛЯКО!
Чета и сърцето ми плаче...Защото пред очите ми е моята майка, татко, вече покойници, всички български пенсионери, които си отидоха от тоя свят с вечната мисъл как през целия си живот да "вържат" двата края.
Пред очите ми е и оня епизод,когато на едно от поредните мои представяния във Френския културен център в София чинно чакаха на дългата опашка две от иконите на моята Странджа - Янка Рупкина и Калинка Згурова. С толкова радост им написах поредния автограф, те имаха доста мои книги. И тогава там, всъщност на френска територия, изведнъж се извисиха гласовете на двете красиви и талантливи българки - тази песен,Диме, е за теб...
И залата, и цялата постройка на Френския институт се разлюляха от невероятните и вълшебни гласове на двете магьосници!
Чух висш френски чиновник,прехласнат, да казва - АНКРОЯБАЛ, тоест невероятно...
И ето, Янка Рупкина днес иска да се самозапали, тя, странджанката чаровница, майсторката на шедьовъра "Калиманку Денку...", моли за...кофичка мляко... Живеела с пет лева на ден, тоест две евро и половина?!? Като си плати лекарствата, топлото..., какво остава? И тя,великата, моли...
Все едно днес във Франция Силви Вартан или Шарл Азнавур да застанат на " Шан-з-Елизе" с паничка и да...просят...
Ами народът не ще се двоуми и миг, ще излезе на улицата и ще помете властта, която се подиграва не само с великите си артисти, но с него самия, с миналото, настоящето и бъдещето на Франция...
А ние...
Представяте ли си - една корава странджанка, видяла едно и двеста през живота си, сега да стигне дотам, че да казва,че мисли за самозапалване, че е подала тя, великата, молба за някой лев отгоре на пенсията, че Левски не е трябвало да умира за тоя народ...
Е, какво повече, драги сънародници, които иначе сте големи "патриоти", но десетилетия вече дума не обелвате за страшния геноцид над пенсионерите, за уникалното явление КОНТРОЛИРАНА МИЗЕРИЯ, чрез което българинът се държи в подчинение...
Как всъщност се наричат хора, които мразят майките си? Патриоти ли?
Не, няма друга такава територия, където детето да причинява подобна мъка на родителя си. Странна форма на благодарност, нали?
Небесата се разтварят...
Мъж съм, но сълзите ми капят - защо и кой така ни е орисал нас, българите...
Да мразим кръвта си...
Господи, Янка Рупкина да моли разни дембели, оядени и преситени от земни покварени удоволствия, за кофичка кисело мляко...
Докъде наистина стигна, българино...
Димо Райков

Няма коментари: