Аз познавах този мъж.
Не се блазня от мисълта, че може би съм единственият българин, докоснал се до него, до това очарователно момче на френската класика. Не е и сега времето да демонстрирам запознанството си. Но фактът си е факт, нали? Ще се надявам, че ще съумея да разкажа извън емоциите за нашето взаимно усещане, особено за последната ни среща пред парижкото кметство, когато редакцията на списанието му,тогава той бе още директор по публикациите, имаше хепънинг и аз му дадоох моя роман "Реката на смъртта или разказ за генезиса на една омраза".
Да, преди минути изтръпнах, за кой ли път днес. Защото прочетох какво казва главната мишена на терористите,Шарб. Той казва в интервю в Монд:"Предпочитам да умра прав, отколкото да живея на колене". Да, Шарб знаеше за моя роман,ние говорихме за него преди години. Мото на моя роман е мисълта:"Когато умра, погребете ме прав,защото цял живот съм живял на колене". Сега съм много,много тъжен, Шарб отлетя... И няма да дойде в България, както почти се бяхме уговорили...
Но важното, най-важното всъщност е това, че той живя и умря прав, а не на колене...Колцина са способни на това днес?
Поклон!
Не се блазня от мисълта, че може би съм единственият българин, докоснал се до него, до това очарователно момче на френската класика. Не е и сега времето да демонстрирам запознанството си. Но фактът си е факт, нали? Ще се надявам, че ще съумея да разкажа извън емоциите за нашето взаимно усещане, особено за последната ни среща пред парижкото кметство, когато редакцията на списанието му,тогава той бе още директор по публикациите, имаше хепънинг и аз му дадоох моя роман "Реката на смъртта или разказ за генезиса на една омраза".
Да, преди минути изтръпнах, за кой ли път днес. Защото прочетох какво казва главната мишена на терористите,Шарб. Той казва в интервю в Монд:"Предпочитам да умра прав, отколкото да живея на колене". Да, Шарб знаеше за моя роман,ние говорихме за него преди години. Мото на моя роман е мисълта:"Когато умра, погребете ме прав,защото цял живот съм живял на колене". Сега съм много,много тъжен, Шарб отлетя... И няма да дойде в България, както почти се бяхме уговорили...
Но важното, най-важното всъщност е това, че той живя и умря прав, а не на колене...Колцина са способни на това днес?
Поклон!
Димо Райков
Няма коментари:
Публикуване на коментар