ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"

ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"
(за повече информация кликнете върху снимката)

петък, 20 февруари 2015 г.

НАДЕЖДА ВСЯКА ТУКА ОСТАВЕТЕ...


Да,тъжно е. Ще кажете. Аз ще добавя - страшно е...Но, за съжаление, истина...
Под мой пост за поредното ми, мисля вече, че ще е последното разочарование от политическите нрави у нас, ми писа млад човек, мой читател.
• Анастас Матеев Юридически трябва да бъде оспорено правото на съществуване на всички партии, управлявали след 1989 г. Да се започне дейност в тази посока от обединени свестни хора. Да се вдигне шум.Да се чува и говори за това мегадело. Може и да е утопично,но така мисля.
Аз му отговорих.

Dimo Raikov След това, което пиша тук, Анастасе, след това, което преживях в досегашния си живот, мога вече да кажа за себе си, без да ангажирам никого - в България в този момент не можеш да намериш свестен човек! Ако вие сте на друго мнение, действайте! Аз съм дотук.
Всички българи са оплетени по един или друг начин, но никой не си го признава, мнозинството от тях си харесват този оплетен, че и преплетен живот, това кланово общество, този живот винаги на колене. Нищо не може да направи човек, за да освести поне малко такъв народ. Нищичко! Единствено страдание на себе си. Когато човек е готов да захвърли и най-близкото, което има - и родители, и родна планина, и родна кръв, и любим отбор, само и само да не си развали рахатлъка, такъв човек не може да бъде спасен. И Господ, макар че някои казват, че е българин, не може това да стори. Той, българинът, приживе е мъртвец. Каквито и партии да прави, каквито и неща да измисля, това са запартъци, това са мъртвородени неща. Ако изцяло не са такива по рождение, то българската завист и злоба ще ги направи такива. В България най-много се ненавижда читавостта. В България най-много се мразят ония, които се стремят към истината. Нагледах се, наслушах се на такива, наживях се на такива, изгубих си живота с такива "мъртъвци приживе". Сега вие сте наред. Ще минат години. Ще се сетите в един миг и ще кажете - да, г-н Райков, се оказа прав! Но ще бъде късно за вашия живот. Както е късно сега за моя. Това е, Анастасе. Така мисля сега, в този момент, аз. Без да насилвам никого, без да твърдя, че съм прав, без да карам никого да мисли като мен. Тези неща се усещат лично. Със сърцето и кожата. Но, както написах по-горе, обикновено в оня момент, когато вече е късно. А за българина е винаги късно. Защото България винаги е била, е и ще бъде "страната на дребните шмекери и дребните тарикати" по думите на Иван Хаджийски. Това е. Другото е от лукавого. В България, ако някой мъничко читав се опита да направи нещо истинско, поне що-годе истинско, веднага посредствеността застава срещу него, в България и един разказ, например, да напишеш на световно ниво, ще застанат срещу теб цяла орда назначени и отризирани от... себе си за велики и единствени, само и само да ти попречат, да те съсекат в порива ти към свобода и истинско изкуство и живот, в България, а и в чужбина, щом си българин, нашенецът не ти дава дори и да ...дишаш...Има ли го това някъде другаде? Да не ти дават и да дишаш... Да ти навлизат непрекъснато в личното пространство, в най-съкровеното, да мародерстват с него...Какво още трябва да стане около вас, Анастасе, та да проумеете тези мои думи. Ето, дори само станалото в рамките на последната половин година - да започнем от случилото се с КТБ, метафората на бг-прехода, псувните и ругатните около изборите, когато една част от народа насилваше друга да гласува, все едно другите са олигофрени, избора на новия парламент, структурирането на правителството от хора, които едно говореха преди изборите, а след това се преобърнаха на 360 градуса, непрестанния марш на "калинките", Лукарски, Москов, после бунта на Морфов и "награждаването " му от статуквото, страшното мълчание, с което бе посрещнато това поведение на "народния хъш", ентусиазма при зародиша на партията на Енчев и последвалия негов призив леден душ за обединение със статуквото...Какво още е нужно на един що-годе нормален интелект да разбере къде и как живее...И че "хватката" е мъртва! И че спасение от нея няма! Не виждате би как половината българи милеят за Америка, другата половина - за Русия...Иначе всички се тупат заедно в гърдите, че са "патриоти", да, "патриоти"...Не виждате ли, че в която и да е област от нашия живот поразровим, излизат такива неща, че останалите косми по главите ни настръхват! Настръхват за момент, после се държим все едно нищо не е станало. Особено ако са дело на "наши" хора, на съпартизани. Значи един бъдещ премиер може да ореве орталъка,че неговият колега бил взел един милиард заем, а след това, вече като премиер, този, същият, взима не един, не два, не..., а десетки...И народът мълчи. Глухо и хубаво мълчи... О, как красиво ние обичаме да мълчим! Тук, и единствено тук, сме безапелационни световни шамриони! А, забравих, и при псуването и подиграването на другите, ако може най-много французите и гърците, понеже те са с десетки светлинни години пред нас...Трябва да има "бой". Но в България той е само по и за врага. На "нашия" всичко е позволено. Дори и най-нечовешкото и противоестествено престъпление - убийството. Е, докъде може да достигне човек с такова мислене? А и как ще стане преломът към достойнство?. След като просто така сме свикнали да живеем. И си го обичаме този начин на живот. Живот на преплетени, на оплетени... Живот на колене! Да, аз наистина вече съм дотук.
---
Това е. Наистина тъжно, много тъжно. Но истина. Моята истина. А вашата?
Димо Райков

Няма коментари: