ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"

ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"
(за повече информация кликнете върху снимката)

петък, 20 февруари 2015 г.

НЕЩО КАТО ПРИЗИВ КЪМ БЪЛГАРИТЕ В БЪЛГАРИЯ


ЗАЩО НИ МРАЗИТЕ? ЗАЩО МРАЗИТЕ СЕБЕ СИ?
Е, то човек търпи,търпи, ама... И при мен сега така. Какъв ли не ме наричаха, как ли не ме обиждаха, колко и какъв ли акъл не ми даваха - да си стоя там, в Париж, да "парижувам", демек да си гледам кефа и да не се бъркам в българските работи. Те били работи само на тези, които живеят в България...
Мълчах,мълчах, ама то наистина не се издържа.
Ето,днес цял ден съм в едно такова настроение. Някакъв уж художник,именуващ се Косьо Джелебов, от Националната софийска академия, вижте само колко помпозно звучи, без да ме познава, ми пише абсолютно неграмотно на лични едни обиди, едни квалификации прави на моите текстове...
И казва - стой си там, в Париж, не се бъркай...
Да,напоследък стана мода българите в България да ни обиждат, да ни ругаят, нас, българите в чужбина, да ни поучават, че щом не сме физически в родината, нямаме право на нищо. Били сме предатели, изменници...А иначе кротко и тарикатски "поемат" нашите парички, с които продължават да живуркат и да хранят мафията у нас...
Ето, сега и този директно ми казва - стой си там в Париш,той пише Париж с "ш" накрая, и не се меси в нашите работи...И ме обижда, и ме ругае...Защо? Защото просто му е докривяло и си е решил на някого да си го изкара?
Или защото съм успял да отида да живея в Париж?
Щом съм в Париж, значи аз нямам право да критикувам, да пиша, да бъда българин, да живея, да дишам дори...Ей, какво ви става, хора-българи? Докъде мислите да я карате така, та живее ли се с такава омраза, с такава завист, и то към ближния, и то към себе си, та вижте как във всяко нашенско семейство вече има емигрант, да не мислите, че от хубаво сме тръгнали сами и от нулата да променяме живота си? Нима не знаете,че на този свят нищо даром не се дава, че това, което го постигаме,колкото и да е малко, в чуждата страна, където ние винаги ще си останем чужди, е единствено чрез нашите сили и дарби, чрез напрягане на мозъка, защото в другата страна не минават нашите,български тарикатски номера, не може да се живее по кланов принцип, както е у нас - аз на тебе, ти на мене,да живей мама,татко, чичо, далаверката...С какво толкова сме ви ядосали? С това, че правим своя последен опит за летене, със своя последен порив към Свободата, за да докажем на света, че и ние, българите, сме свестни люде, че не сме бавноразвиващи се, както ни мислят често в чужбина, че сме хора с въображение и чувствителност...А вие се нахвърляте срещу нас. Защо? Та вижте колко е кратък животът, и то българският живот...А и какво му е качеството, когато неговият живец е "захранван", на този постен и сив животец, само от злоба и завист...
Димо Райков
------------------

Няма коментари: